отбя̀гвам - първо лице, единствено число, сегашно време отбя̀гваш - второ лице, единствено число, сегашно време отбя̀гва - трето лице, единствено число, минало свършено време отбя̀гваме - първо лице, множествено число, сегашно време отбя̀гвате - второ лице, множествено число, сегашно време отбя̀гват - трето лице, множествено число, сегашно време отбя̀гвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отбя̀гвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отбя̀гвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отбя̀гваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отбя̀гваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отбя̀гвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отбя̀гвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отбя̀гващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отбя̀гващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отбя̀гващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отбя̀гваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отбя̀гващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отбя̀гващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отбя̀гващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отбя̀гващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отбя̀гващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отбя̀гвайки - деепричастие отбя̀гвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отбя̀гвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отбя̀гвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отбя̀гвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отбя̀гвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отбя̀гвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отбя̀гвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отбя̀гвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отбя̀гвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отбя̀гван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отбя̀гвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отбя̀гваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отбя̀гвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отбя̀гваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отбя̀гвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отбя̀гваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отбя̀гвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отбя̀гваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОТБЯ̀ГВАМ, -аш, несв.; отбя̀гна, отбèгнеш,
мин. св. отбя̀гнах, прич. мин. страд. отбя̀гнат и отбèгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отбèгнат, св., прех. 1. Обикн. несв. Страня от някого, стремя се да не се срещам, да не общувам с него; избягвам2. Той отбягваше всеки срещнат стражар и се мъчеше да го не види. Елин Пелин, Съч. III, 162. — Ти все дома ли си стоиш, Тинке? .. Защо, Тинке? Отбягваш ли някого? Ще взема да мисля, че мен не искаш да срещнеш? А. Каменова, ХГ, 142. До вечерта Иван дебна да срещне старата, но тя като че нарочно го отбягваше. Г. Караславов, Тат., 104. Той [Борис] беше усоен, неприветлив и саможив младеж, без определено занимание, откакто беше изкарал гимназия. Момичетата от града го отбягваха, но и той не се интересуваше много за тях. Д. Димов, Т, 5. Той не само не отбягваше хората, както правеше това преди години и през тия няколко първи дни от завръщането си, но напротив, преднамерено търсеше тяхната дружба. Ст. Дичев, ЗС I, 263.Виж повече2. Стремя се, старая се да не попадам някъде, да бъда настрана от нещо, да не бъда в досег с нещо, което ми е неприятно или може да ми навреди; избягвам2. Рвението за по-чести срещи у момъка е по-жедно, докато момата,.., гледа да ги отбягва, може би и неуверена още в искреността на чувствата у момъка. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, (2), 64. Дълго време още броди Теодосий из леса,... Той вървеше бързо и отбягваше широките отъпкани пътеки, сякаш всяка такава пътека водеше до пустата воденица. Ст. Загорчинов, ДП, 214. Из двора се мяркат болни, които идат насам, може би за да отбягнат зрелището, което представлява товаренето на мъртвите. Л. Стоянов, Х, 97. Представителите на българите в Солун бяха само четиримата гемиджии. Учителите българи, духовният елит на българщината, бяха люде скромни,.. и отбягваха тая шумна навалица. Д. Спространов, С, 45-46. Неуспешните войни не носят вече военна плячка.. Поради това спахиите започват масово да отбягват обременителната и свързана с риск на живота военна служба. Ив. Унджиев, ВЛ, 10. Ама кога ще тръгваме най-сетне? — Скоро, скоро — отвръщаше народният войвода и гледаше да отбягва въпроса. Ст. Дичев, ЗС I, 216. — Аз сам се научих! — рече Марин с малко по-мек глас, но веднага се смути от своите думи, които прозвучаха като хвалба, отбягна погледа на Левски и затърси отново между книжата. Ст. Дичев, ЗС II, 329. // Предпазвам се от нещо неприятно, нежелано (обикн. с движение). — Този хлапак заслужава... — И той замахна със свит юмрук. Ала Бенко се наведе, отбягна удара, после се изправи, сви лявата ръка пред лицето си и се приготви за отбрана. Ал. Бабек, МЕ, 41.
3. Със следв. гл. и съюз д а. Стремя се, старая се, гледам да не правя, да не извършвам действието, изразено от втория глагол; избягвам2. Беше жетва, селяните бяха по нивите си и по нивите на беговете, а гражданите отбягваха да излизат от града освен при крайна нужда. Д. Спространов, ОП, 260. Обгърна крехката снага на Фотина и потърси устните ѝ. Девойката не се отдръпна... Двамата отново тръгнаха мълчаливо. Отбягваха да се погледнат. В. Геновска, СГ, 126-127. — Сотиров поглеждаше ту към балкона, дето музикантите се готвеха да засвирят, ту се обръщаше към Сийка и отбягваше да гледа Кондарев. Ем. Станев, ИК I и II, 214. За какво да я заговори? За къщните работи не му се щеше да отвори дума, за хората и седенките му беше чоглаво да продума пръв, пък за селските работи отбягваше да спомене, че и сам много се беше отчуждил от тях. Г. Караславов, Тат., 129. Не му беше [на дядо Костадин] до почивка. Чувствуваше се като сирак останал без майка. Гузен отбягваше да си спомня, че толкова дни е ял наготово. К. Петканов, СВ, 100.
4. Обикн. св., непрех. С предл. о т. За нещо важно — оставам незабелязан, изплъзвам се; убягвам. Погледът на Саваков, колкото и да беше мрачен, издаваше скрито вътрешно разколебаване. Това не отбягна от окото на Евгени и той рече колкото се може по-убито: — Какво повече искате от мене? Д. Ангелов, ЖС, 522. Гъркът внимателно ги изгледа. Туй не отбягна от погледа на Караджата. Ст. Дичев, ЗС I, 397. „Празник в Бояна“ е реалистична творба, но ограничена по творчески размах,.. Но трябва да признаем, че въпреки това белетристът е изплел една много правдива и убедителна биография на своя герой, очертана също в есето.. Показани са заедно с това още много и много неща, които са отбягнали от вниманието на есеиста. Е. Каранфилов, Б III, 240-241.
5. Непрех. Остар. и диал. Бързо се махам, отдалечавам се от някъде, за да се спася от опасност; избягвам1. Ние тръгнахме напред, чрез което се приближихме до овчарката. Тя отбегна назад, като сърна. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 23. Царят опитва да я приближи, но тя отбягва на отсрещната страна. Г. Райчев, ЕЦ, 25. Примката, направена от въжето, те я закачаха на върха на един дълъг прът и когато изплашените коне,.., гледаха да отбягнат, нахлузваха я върху шията на оная кобила, която им попаднеше. Й. Йовков, ЧКГ, 71-72. Дали беше видяла стрелеца, който хубаво се прикриваше — не знам, но щом пътят закривил зад скалите, тя препуснала коня си и бързо отбягнала. О. Василев, ЗЗ, 109. Задъхтят ли конете близо до нея, тя подтичва с изподраните си от буците крачета, отбягва напред и бърза да стигне края. Ст. Марков, ДБ, 85. Хе татък пък едно [дете], подхвърлило калпак, / огъва се, ръце подйело да го хване — / прибягва друго в миг, през рамо го прехване, / отритне го и със смях отбягва настрани. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 88. Та му Грождана обзела / Марку синджир ас Амаил, / дисаги пълни 'ълтъне. / Че със Марка отбягнала / със Марка младой юнака. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 67. отбя̀гвам се, отбягна се и отбегна се. I. Страд. от отбягвам в 1, 2 и З знач. Ястията трябва да се приготвят така, че да възбуждат отделянето на стомашен сок. Трябва да се отбягват богати на мазнини храни. ВН, 1955, бр. 187, 4. II. Взаим. от отбягвам в 1 знач. Откак двете се скараха заради Салчо, вярно е, че се отбягваха, обръщаха си гръб. Б. Болгар, Б, 68. Но те [Димка и Балашев] се споглеждаха — не крадишком, а плахо, като че се питаха за нещо и, неуверени в приличието на посрещаните си погледи, смутено се отбягваха. А. Страшимиров, К, 28.
ОТБЯ̀ГВА МИ несв. Не ми се удава, не мога да постигна нещо; убягва ми. Една друга цел имаше той, която все му отбягваше: да доставя канцеларски потреби на всички общини. Й. Йовков, ПГ, 208. — Гласът на Борис се повиши и стана неимоверно дързък. — Вие ще посочвате на фон Гайер тази или онази фирма, ще прокарвате дребни, лошо манипулирани партиди, но лъвският дял ще ви отбягва винаги, защото сте неспособен търговец. Д. Димов, Т, 127-128.