отво̀р - единствено число, нечленувано отво̀ра - бройна форма отво̀рът - единствено число, членувано - пълен член отво̀ри - множествено число, нечленувано отво̀рите - множествено число, членувано
ОТВО̀Р м. Празно пространство, образувано в дадена цялост от прорязването ѝ или отстраняване на част от нея; дупка, цепнатина, пролука, отвърстие.
Без да сеща краката си, той пристъпи. През отворите на кубето се прострелваха бледи лунни лъчи и осветяваха част от олтара и десния клир. Ст. Дичев, ЗС I, 262. В скривалището нямаше отвор за комин, а и не беше възможно да се пробият двойните бетонни стени. П. Славински, ПЩ, 96. Въздухът е също лош проводник на топлината. Това може да се покаже с една епруветка, обърната с отвора надолу. Физ. Х кл 1951, 70. Оградата около отвора на кладенеца не трябва да бъде по-ниска от един метър. М. Мичев и др., 3, 182. // Рядко. Вход. Отвътре се чу къс разговор на два женски гласа, после на отвора на шатрата се появи старата черна робиня. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 58. В дъното — отляво — голям ъглов прозорец, който гледа към двора. Пак отляво, до прозореца — отвор, който извежда към градината. Г. Райчев, ЕЦ, 31. На отвора на пещерата се появи отец Неофант. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 336.Виж повече