отвраща̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време отвраща̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време отвраща̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време отвраща̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време отвраща̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време отвраща̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време отвраща̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отвраща̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отвраща̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отвраща̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отвраща̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отвраща̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отвраща̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отвраща̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отвраща̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отвраща̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отвраща̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отвраща̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отвраща̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отвраща̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отвраща̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отвраща̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отвраща̀вайки - деепричастие отвраща̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отвраща̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отвраща̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отвраща̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отвраща̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отвраща̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отвраща̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отвраща̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отвраща̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отвраща̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отвраща̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отвраща̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отвраща̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отвраща̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отвраща̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отвраща̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отвраща̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отвраща̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 отвращавам - отблъсквам
ОТВРАЩА̀ВАМ, -аш, несв.; отвратя̀, — ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. Будя, предизвиквам отвращение у някого; погнусявам. Голите и безсенчести полета в подножието на хълма се покриха с колиби, дето живееха, очаквайки своя ред, паралитици и болни от водянка, с подут корем и огромна глава. Но тя не знаеше какво да прави с тия нещастници.., страшната уродливост на болните я плашеше и отвращаваше. Ст. Загорчинов, ЛСС III, 31-32. Но те никога не бяха яли конско месо и миризмата му ги отврати. Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 54-55. Тя милваше бурно кучето, целуваше го по очите и влажната муцуна,.. Сцената с Фрида и кучето ме отвращаваше до погнуса. Г. Райчев, Избр. съч. II, 199. Близо до манастира на пато беше се препраил господ на стар човек, много разслабен, паднат на земята, що кой да го видел сè да се отврател от него. СбНУ ХV, 93. Гледайте добре някое лице и помъчете се да изясните сам на себе си защо това лице ви очарова, отвращава или оставя хладнокръвен. Б. Горанов, ЖГС (превод), 71.Виж повечеОТВРАЩА̀ВАМ СЕ несв.; отвратя̀ се св., непрех. Обикн. с предл. о т. 1. Изпитвам усещане за физическо отвращение, погнуса от нещо; гнуся се. Връстниците ми бяха остарели, особено жените — от тях просто се плашех и отвращавах: побелели, сбръчкани, изкривени. Ил. Волен, МДС, 29. Възпретна се старата, мачка, меси, пали-гаси, направи едни баклави, да си късаш главата.. Ядох, ядох, ядох, дорде ми прилоша, отвратих се, преситих се и до ден днешен не съм помислил вече. Чудомир, Избр. пр., 101. Свиленка се бе отвратила от пиянството на мъжа си, та по-рано не вкусваше нито ракия, нито вино, но сега надигна низаното павурче и заблагославя. Кр. Григоров, И, 141.
2. Чувствам отвращение, погнуса от подлостта, низостта на някого, на нещо; гнуся се. Опитах да се откъсна от Пиер, защото се отвратих от лъжите и безчестието му. Й. Демирев и др., ОС, 103. Каменов.. се отврати от себе си, като си помисли, че ако своевременно бе погледнал сериозно, детето му сега нямаше да лежи в несвяст между живота и смъртта. К. Кръстев, К, 192. Георгиев нетърпеливо махна с ръка.. — Аз съм учител, какво, да партизанствувам ли? От политиката се отвращавам. Ем. Станев, ИК I и II, 49. А тия глупци не могат да отличат позорното от славното. Те нямат усет да различат тия две неща, не са в състояние да се отвратят, да се погнусят от позорното. БР, 1931, кн. 4-5, 156. Отвращавай ся от лъжесвидетелство. — Нека язикът ти бъде оръдие на правдината. Ат. Начев, ПВЖЧ, 2. Жестокосърдието е порок, от който всички трябва да ся отвращаваме. ИМЗ 1874-1881, 1882, 18.