отгръ̀щам - първо лице, единствено число, сегашно време отгръ̀щаш - второ лице, единствено число, сегашно време отгръ̀ща - трето лице, единствено число, минало свършено време отгръ̀щаме - първо лице, множествено число, сегашно време отгръ̀щате - второ лице, множествено число, сегашно време отгръ̀щат - трето лице, множествено число, сегашно време отгръ̀щах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отгръ̀щахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отгръ̀щахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отгръ̀щаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отгръ̀щаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отгръ̀щай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отгръ̀щайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отгръ̀щащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отгръ̀щащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отгръ̀щащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отгръ̀щаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отгръ̀щащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отгръ̀щащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отгръ̀щащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отгръ̀щащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отгръ̀щащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отгръ̀щайки - деепричастие отгръ̀щал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отгръ̀щалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отгръ̀щалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отгръ̀щала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отгръ̀щалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отгръ̀щало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отгръ̀щалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отгръ̀щали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отгръ̀щалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отгръ̀щан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отгръ̀щания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отгръ̀щаният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отгръ̀щана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отгръ̀щаната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отгръ̀щано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отгръ̀щаното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отгръ̀щани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отгръ̀щаните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОТГРЪ̀ЩАМ, -аш, несв.; отгъ̀рна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. отгъ̀рнат, св, прех. 1. Разтварям, откривам нещо загърнато, завито; разгръщам. Противоп. загръщам. Фенерът светеше и той помисли, че жена му е още будна. Отгърна брезента и видя, че спи. Ив. Давидков, КХ, 72. — Риба? Браво! Колко улови? — Има шест-седем по-едрички... Ей ги тука! — и бай Добри наивно отгръща кърпата на кошницата. Н. Стефанова, РП, 41. ● За дреха. Отговаря силни змей низ гора: / — Ти се не бой, Видо Белоградко, / отдалек че сабля да оставим, / отдалек че кожух отгърнем / отдалек чем от коня да слезнем! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 276.Виж повече2. Разлиствам книга, вестник и под.; разгръщам. Като се прибрал в работилницата, отгърнал книгата и видял, че това било историята на българския народ. Д. Линков, ЗБ, 65-66. Той отгърна папката, зачете се и всички видяха, че лицето му се сгърчи в някаква жестока усмивка. Н. Кирилов, ПД, 129. С треперещи ръце той отгръщаше третата страница и жадно поглъщаше обявленията. Д. Кисьов, Щ, 346. отгръщам се, отгърна се страд.
ОТГРЪ̀ЩАМ СЕ несв.; отгъ̀рна се св., непрех. Обикн. третол. Диал. За време — оправя се, става хубаво, престава да вали; отварям се. Да се отгърне времето, ще ошумкаме и боба... Ст. Даскалов, ЕС, 191. В Мухтуя пет якутки втори ден обикаляха около едно тенекиено самолетче с надеждата, че времето ще се отгърне и те ще могат да отлетят при мъжете си в ловните райони. Й. Радичков, НД, 94-95. Едва когато наближиха празниците и за празниците като че се отгърна едно хубаво време, стана ясно за всички. Ст. Даскалов, МЧ, 156.