отживя̀л - единствено число, мъжки род, нечленувано отживѐлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член отживѐлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член отживя̀ла - единствено число, женски род, нечленувано отживя̀лата - единствено число, женски род, членувано отживя̀ло - единствено число, среден род, нечленувано отживя̀лото - единствено число, среден род, членувано отживѐли - множествено число, нечленувано отживѐлите - множествено число, членувано
ОТЖИВЯ̀Л, -а, -о, мн. отживèли.
Прич. мин. св. деят. от отживея като прил. Който е бил жив, актуален в миналото, но е остарял и не съответства на съвременността; анахроничен. — Днес е глупаво и обидно за хората да ги управлява цар. Отживяла работа. Н. Каралиева, ЯЧ, 145. И лампата,.., и хубавите, но вече овехтели канапета — всичко говореше за някогашно буржоазно благополучие и всичко събуждаше блудкава скръб по нещо отживяло. Ем. Станев, ИК I и II, 222. Райнхард набеляза възможностите на едно колективизиране на творчеството, чрез създаване връзка между актьора и зрителя, и нанесе първия удар на отживялата театрална традиция с пренебрегване на всичките ѝ закони за достоверност. Р, 1926, бр. 225, 1.Виж повече