о̀тзвук - единствено число, нечленувано о̀тзвука - бройна форма о̀тзвукът - единствено число, членувано - пълен член о̀тзвуци - множествено число, нечленувано о̀тзвуците - множествено число, членувано
О̀ТЗВУК, мн. -ци, след числ. -ка,
м. Книж. 1. Отразеният и повторен звук, който се получава при сблъскване на звукова вълна с някаква преграда (стена, планина и под.) и връщането ѝ до мястото, където е произведен звукът; ехо. Тук и там се отзове самотно сепнат ек или отзвук от песен и чезне някъде в дрезгавини унесен. П. П. Славейков, КП ч. III, 9.Виж повече2. Прен. Изразено, изказано мнение за нещо или ответна реакция на нещо; отзив, отклик. Помълча някое време, явно огорчен, че напътствените му думи не бяха намерили отзвук. А. Гуляшки, ЗВ, 599. Опровержението на Веркович не се явява в печата и жлъчната закана тъй и остава без отзвук. СбНУ LII, 151. Те мълчаха и мрачно се вслушваха в речта на Славейков и особено в отзвука, който намираше в множеството. В. Геновска, СГ, 35. Зовът на Апостола обаче не намира сърдечен отзвук. Ив. Унджиев, ВЛ, 210.