Основна форма: отка̀зване - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

отка̀зване - единствено число, нечленувано
отка̀зването - единствено число, членувано
отка̀звания - множествено число, нечленувано
отка̀званията - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 отхвърляне - отказ - отказване

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 отказване - приемане
2 отказване - съгласяване

Резултати от: Речник на българския език

ОТКА̀ЗВАНЕ, мн. -ия,

ср. Отгл. същ. от отказвам и от отказвам се. Пълна саможертва и отказване от всичко лично е негова [на Апостола] характерна черта. Ив. Унджиев, НК, 1958, бр. 7, 1. И да се изскубнеше студентът с отказвания, девойката щеше да бъде окончателно опозорена. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 91.

Виж повече