откровѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано откровѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член откровѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член откровѐна - единствено число, женски род, нечленувано откровѐната - единствено число, женски род, членувано откровѐно - единствено число, среден род, нечленувано откровѐното - единствено число, среден род, членувано откровѐни - множествено число, нечленувано откровѐните - множествено число, членувано
ОТКРОВЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не крие мислите и чувствата си и ги изразява, прявява открито; искрен, чистосърдечен.
Служителят Милтенов беше човек откровен.., не криеше досадата си от посетителите. Й. Попов, СбХС, 188. Хората с такива очи са честни, откровени, на тях човек може да се довери. М. Марчевски, МП, 86. Момиченцето видяло погрознелите от болести и гняв черти,..; оттеглила ся в ужас и с радост подала своята ръка на благоразумната и откровена противница. Ч, 1871, кн. 24, 779.Виж повече2. Който е присъщ на такъв човек. Откровен характер. Откровена натура.
3. Който изразява истинските мисли, чувства и намерения на човека; искрен, открит. Съдът разчита на откровената изповед на Апостола и очаква от него да изясни идейните основи на своята дейност. Ив. Унджиев, ВЛ, 341. На хората им беше мъчно и тази мъка те не можеха да скрият. Затова и откровените думи на бабата се посрещнаха от събеседниците ѝ с пълно одобрение. Сл. Трънски, Н, 124. Соколов ги съгледа и по откровената му физиономия заигра ненадеен гняв. Ив. Вазов, СбНУ I, 69. Златан прие похвалата без да се смути и без да отмести откровения си поглед от очите на полковника. П. Вежинов, ВР, 62. Откровен разговор.