откъ̀ртвам - първо лице, единствено число, сегашно време откъ̀ртваш - второ лице, единствено число, сегашно време откъ̀ртва - трето лице, единствено число, минало свършено време откъ̀ртваме - първо лице, множествено число, сегашно време откъ̀ртвате - второ лице, множествено число, сегашно време откъ̀ртват - трето лице, множествено число, сегашно време откъ̀ртвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време откъ̀ртвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време откъ̀ртвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време откъ̀ртваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време откъ̀ртваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време откъ̀ртвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение откъ̀ртвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение откъ̀ртващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие откъ̀ртващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие откъ̀ртващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие откъ̀ртваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие откъ̀ртващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие откъ̀ртващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие откъ̀ртващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие откъ̀ртващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие откъ̀ртващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие откъ̀ртвайки - деепричастие откъ̀ртвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие откъ̀ртвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие откъ̀ртвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие откъ̀ртвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие откъ̀ртвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие откъ̀ртвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие откъ̀ртвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие откъ̀ртвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие откъ̀ртвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие откъ̀ртван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие откъ̀ртвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие откъ̀ртваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие откъ̀ртвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие откъ̀ртваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие откъ̀ртвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие откъ̀ртваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие откъ̀ртвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие откъ̀ртваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОТКЪ̀РТВАМ, -аш, несв.; откъ̀ртя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Отчупвам, отделям късчета, парчета, частици от повърхността на нещо; изкъртвам. Острата брадва отскачаше от якото дърво, като откъртваше тресчици. К. Петканов, ОБ, 56. Една жилава ръка здраво стискаше длетото, върху което се сипеха удар след удар. Острието откъртваше едно съвсем малко парченце, връщаше се малко назад, за да се забие отново в твърдия гранит. П. Проданов, С, 130. — Ихуу! — провикваше се младеж, скачаше, въртеше се в кръг, па замахваше с такава сила, че откъртваше цели буци от засушената пръст. Кр. Григоров, ОНУ, 156.Виж повече2. Отделям, измествам, отчупвам със сила нещо здраво прикрепено; изкъртвам. Слугите и во̀йните, които бяха останали верни на царя си, се притекоха още при първия вик, когато уплашеният цар ревна от болка.. И кога откъртиха с тежки удари на топор вратите, между тях и подкупените се завърза кървава борба. Н. Райнов, ВДБ, 153-154. Стената е кирпичена над зида. Ще пробием дупка! Един кирпич като откъртим, подире е лесно! Д. Марчевски, ДВ, 137. Но Самсон, като се събуди посред нощ и доде при градските врата и ги намери заключени, откърти ги и, като ги задигна на гърб, занесе ги на върха на ближната гора. Н. Михайловски, ССИ (превод), 48. Третата атака на миньорите от обект „Орлите“ откърти най-сетне скалистата преграда, която разделяше двете бригади. Т. Монов, СН, 256. От Карелския провлак старите руски каменоделци са откъртили и издялали гранитен монолит на Александровската колона. А. Каралийчев, С, 129. Но една сутрин, когато Величка пуснала биволицата да я изпраща с говедата, краставата чернокожа се облегнала да се чеше на подпората, откъртила я и... изтрещял навесът, че и половината обор край него. Г. Караславов, Избр. съч. I, 200-201.
3. Прен. Разг. С усилие правя да се отделят, да излязат от дълбоко, изваждам, изкарвам отвътре от гърдите обикн. храчки, кашлица, въздух; изкъртвам. Не откъртвам храчки, а кашлям сухо.
4. Прен. В съчет. с в ъ з д и ш к а, с т о н и под. Изпускам от дълбоко, от много навътре, като израз на силни чувства; изкъртвам. Пое дълбоко въздух и откърти от гърдите си тежка, продължителна въздишка. К. Петканов, ЗлЗ, 82-83. От време на време си мислеше, че е мъртва, и след като откъртеше тежка въздишка, пак започваше да вярва, че е още жива. Ст. Даскалов, СЛ, 511.
5. Прен. Получавам нещо с хитрост, без да съм вложил труд, без да ми се полага. На ти един лев, ама няма да го колиш. Баба Стона взема лева и пуща петела. На другия ден вижда, че иде момичето, хваща пак петела и грабва ножа. И пак откъртва един лев. Й. Йовков, Разк. III, 35. откъртвам се, откъртя се страд.
ОТКЪ̀РТВАМ СЕ несв.; откъ̀ртя се св., непрех. 1. Отделям се, отчупвам се със сила от нещо, към което съм здраво прикрепен, скрепен като негова част. Вратата се откъртва с трясък. // За дърво, стълб, скала и под. — изтръгвам се, отделям се от мястото, където съм здраво закрепен, забит. Остри камъни ли бяха, твърди или ронливи буци пръст,.. — все едно, само миг и тия неопределени опори се разклащаха, откъртваха се и политаха надолу. Ст. Дичев, ЗС I, 171. По нявга само / открътва се скала от висини, / и хвърля се в морето — да притисне, / да укроти немирните вълни. К. Христов, Избр. ст, 113. За да се откръти долнето стъкло, трябва да се окачи за него доста тежко нещо. Н. Геров, ИФ, 182.
2. За храчки, кашлица — отделям се, излизам дълбоко от гърдите. Кашлицата му се откъртва с усилие.
3. Прен. Разг. За въздишка, стон — отделям се, откъсвам се с мъка. Излизаш навън и от гърдите ти се откъртва искрена въздишка на облекчение. С. Северняк, ОНК, 240. Миньорите поемат жадно въздух, / прозрачен, напоен със ведрина. / Издън гърди им се откъртва въздих. Бл. Димитрова, Л, 126.
◊ Откъртвам / откъртя го. Разг. Заспивам, спя много дълбоко. — Една неделя следобед бях го откъртил... — Какво го бяхте...? — изумен попита дяволът. — Бях го... бях заспал де. О, 1878, кн. 2, 38. Ако не се бях събудил,.., щях да го откъртя чак до сутринта, така ме беше превзела умората. К. Георгиев, ВБ, 53. Откъртвам / откъртя зъбите на вълка. Разг. Обезвредявам врага си.