ЛЕКСИТ

Основна форма: отма̀ла - Съществително нарицателно, женски род

Форми:

отма̀ла - единствено число, нечленувано
отма̀лата - единствено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 отмала (поет.) - притома (поет.) - нега (поет.)

Резултати от: Речник на българския език

ОТМА̀ЛА

ж. Поет. Отмаляване, умора. Преди малко той беше изморен, от рамената до краката му бе се разляла сладка отмала. А изведнъж бодростта му се възвърна. Т. Харманджиев, КВ, 300. Той се отпуска върху застланото легло, слага глава на възглавницата. Мускулите на постоянно напрегнатото му тяло се успокояват, отмалата го залюлява приятно. Др. Асенов, ТКНП, 50. Острото чувство на глад постепенно се притъпяваше и заменяше от някаква тягостна горчилка в стомаха. Но заедно с това все повече се засилваха болките в краката и отмалата в коленете. Б. Райнов, С, 1972, кн. 11, 48. Десетки от тях [побеснелите плъхове] се втурнаха около Радомир, цвърчаха и хапеха, лазеха по гърба му, бягаха по стената и той се бранеше до отмала. М. Смилова, ДСВ, 288. Пленниците се отпуснаха със сладка отмала на земята, на българската земя! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 88.

Виж повече