отмо̀ра - единствено число, нечленувано отмо̀рата - единствено число, членувано отмо̀ри - множествено число, нечленувано отмо̀рите - множествено число, членувано
ОТМО̀РА ж. Почивка, отдих, отморяване.
Гостът трябваше малко да се съвземе. На следния ден, след дълга отмора, Апостол беше пооживял. Той стана от леглото си. Жена му го хвана под мишницата. Д. Немиров, Б, 223. Всеки ден, след привършването на полската работа.. Станка и Дочка се прибираха в голямата стая.. и предяха до късно.. Но все пак, след тежката лятна работа, .. преденето за тях беше една отмора. Г. Караславов, ОХ I, 14-15. Той бе успял да бъде едва четири дни със своята млада жена, когато и него, ведно с нас, облякоха в сивия шинел, за да тръгнем набързо и заскитаме по непознати краища .. без отмора от връх на връх, да стреляме, .. да дебнем. Вл. Мусаков, ЗР, 428. Само в планините, покрити с гора.. можем да намерим истинската прохлада и отмора през палещите летни слънчеви дни. П. Делирадев, БГХ, 24-25.Виж повече