Основна форма: отпра̀вяне - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

отпра̀вяне - единствено число, нечленувано
отпра̀вянето - единствено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 отправяне - спиране

Резултати от: Речник на българския език

ОТПРА̀ВЯНЕ

ср. Отгл. същ. от отправям и от отправям се. В резултат на стачката сортирането и отправянето на колетите и пощенската кореспонденция фактически са прекратени. ВН, 1953, бр. 305, 3. Редица колективи, смени и бригади дадоха и дават обещания за навременното отправяне и придвижване на влаковете по график. РД, 1960, бр. 37, 2.

Виж повече