отпу̀швам - първо лице, единствено число, сегашно време отпу̀шваш - второ лице, единствено число, сегашно време отпу̀шва - трето лице, единствено число, минало свършено време отпу̀шваме - първо лице, множествено число, сегашно време отпу̀швате - второ лице, множествено число, сегашно време отпу̀шват - трето лице, множествено число, сегашно време отпу̀швах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отпу̀швахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отпу̀швахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отпу̀шваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отпу̀шваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отпу̀швай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отпу̀швайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отпу̀шващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отпу̀шващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отпу̀шващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отпу̀шваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отпу̀шващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отпу̀шващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отпу̀шващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отпу̀шващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отпу̀шващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отпу̀швайки - деепричастие отпу̀швал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отпу̀швалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отпу̀швалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отпу̀швала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отпу̀швалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отпу̀швало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отпу̀швалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отпу̀швали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отпу̀швалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отпу̀шван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отпу̀швания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отпу̀шваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отпу̀швана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отпу̀шваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отпу̀швано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отпу̀шваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отпу̀швани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отпу̀шваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОТПУ̀ШВАМ, -аш, несв. отпу̀ша, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Махам това, с което е затворен отворът на нещо. Противоп. запушвам. Докато отпушваше бутилката и наливаше коняка, той [Томов] я канеше — заповядайте, другарко Стоядинова, какво правите. Ст. Поптонев, НСС, 74. Постлаха пред колибата черги и губери, отпушиха дамаджаните и плоските, завъртяха шишкебапи и пилета. Ем. Станев, ИК I и II, 491. След малко той [морякът] ще отпуши някакъв кран и ще започне да облива дъските на палубата със силна водна струя. Св. Минков, ДА, 18. Вощака отпуши манерката, наля вода в едно алуминиево канче и я поднесе на Евгени. Д. Ангелов, ЖС, 518. Чак на шестия месец ми даде гайдуница: „Хайде, каже, свири!“ „Кажи ми де как да играят пръстите — питам го, — коя дупка да запушвам и отпушвам?“ Н. Хайтов, ШГ, 64.Виж повече2. Махам преградата на нещо (обикн. река, поток и под.), за да пусна водата. Противоп. заприщвам. Той отпушваше водата и кречеталото затракваше. Й. Йовков, СЛ, 21.
3. Прен. Оставям, пускам нещо да се проявява свободно, без да го потискам, спирам. Денят беше дошъл, но не точно така, както си го представяше, а тъй, както идват такива дни, в които хората отпушват затаените си страсти, слабости и въжделения. Ем. Станев, ИК III, 458. Отпушил един глас, пее, та земята се дъни... Треперят звездите. Н. Хайтов, ШГ, 45. отпушвам се, отпуша се страд. Те се хвърлиха с ожесточение върху ужасените турци и биеха, сечаха — докато най-сетне изходът на коридора се отпуши и целият този порой.. заля вътрешността на стражницата. Ст. Дичев, ЗС I, 179.
ОТПУ̀ШВАМ СЕ несв.; отпу̀ша се св., непрех. 1. За нещо (обикн. отвор) запушено, затъкнато, затиснато — освобождавам се от това, което ме запушва. Противоп. запушвам се. Подскачах да ми се отпуши ухото, като че вода е влязла в него, но не се отпуши. К. Видински, НСП, 58. Ушите на бай Тано се отпушиха и започнаха да улавят вече звуковете. Ст. Даскалов, ПЯ, 75.
2. За нещо (обикн. река, поток и под.) — освобождавам се от преградата, която ме заприщва. На 20 януари отпуши са тая голяма река, грамада ледове потекоха. Ил. Блъсков, ПБ III, 78.
3. Прен. За нещо потиснато, задържано, спряно — проявявам се свободно. Пак го обхвана вчерашното веселие. Запя. Отпуши се дебелият му глас, прокънтя празната черква. А. Каралийчев, В, 70.
4. Прен. Отпускам се, разпускам се. — Хайде, отпушѝ се, говори! — със сдържано раздразнение каза Чорни. — Нека поне ти олекне! П. Вежинов, НС, 237. Писмото ми стана май длъжко, но ти, приятелю, знаеш — като се отпуши човек понякога, спиране няма. Ем. Манов, ПС, 18. И много време не попипна проклетите карти.. Но един ден Мъдрьо се отпуши.., какво са играли, не зная, но Мъдрьо проигра парите. М. Кюркчиев, ВВ, 112-113. Ако книгата я заинтригуваше със заглавието или съдържанието си, аз се отпушвах на дълги преразкази и гледах с красноречието си да направя незабележима границата на раздялата. К. Георгиев, ВНП, 32.
◊ Отпушвам си / отпуша си ушите. Разг. Преставам нарочно да не чувам нещо, да не обръщам внимание на нещо (обикн. нещо, което ме засяга или е отправено към мен — клюки, подмятания, молби). — Внимавайте всички! Слушайте! И ти, отче, отпуши си ушите най-сетне! Д. Мантов, ХК, 106.