ЛЕКСИТ


Основна форма: отпу̀щане - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

отпу̀щане - единствено число, нечленувано
отпу̀щането - единствено число, членувано
отпу̀щания - множествено число, нечленувано
отпу̀щанията - множествено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 отпущане - изопване
2 отпущане - изпъване
3 отпущане - опване
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

ОТПУ̀ЩАНЕ, мн. -ия,

ср. Отгл. същ. от отпущам и от отпущам се; отпускане. Пряко банката е действувала, като съвсем спряла отпущането заеми на неземеделци и ограничила заемите на земеделци за покупка на имоти. БД, 1909, бр. 8, 1. Наблюдаваше съсредоточено пръстите си. Отначало те трепереха, но постепенно той успя да постигне пълно мускулно отпущане и да успокои ръцете си. Й. Демирев и др., ОС, 89. Подир отпущането на тези наши злочести навсъде ратници за свободата [от румънските власти], повечето от тях побързаха да идат да работят на железния път. СПл, 1876, бр. 28, 111.

Виж повече