Основна форма: отпъту̀ване - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

отпъту̀ване - единствено число, нечленувано
отпъту̀ването - единствено число, членувано
отпъту̀вания - множествено число, нечленувано
отпъту̀ванията - множествено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 отпътуване - пристигане
2 отпътуване - стигане

Резултати от: Речник на българския език

ОТПЪТУ̀ВАНЕ, мн. -ия,

ср. Отгл. същ. от отпътувам. След отпътуването на Васил Стоянов за България.. всичките грижи по ръководството на дружеството и уреждането на списанието са лягали изключително върху Васил Друмев. М. Арнаудов, БКД, 232. През лятото на 1898 г. баща ми реши да посети родния си град и ние с братчето ми нетърпеливо чакахме определения за отпътуването ден. Д. Казасов, ВП, 56. За превозните средства е необходимо да се създаде ясна и прегледна връзка между всички вливащи се [на гаровите площади] улици, като се предвидят места за пристигане, отпътуване и паркиране. Т. Горанов и др., ПА, 171.

Виж повече