ЛЕКСИТ

Порталът е в процес на разработка. Данните в Граматичния речник отразяват правописа преди 2002 година и при някои от думите може да са настъпили промени.

Основна форма: отрѝчане - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

отрѝчане - единствено число, нечленувано
отрѝчането - единствено число, членувано
отрѝчания - множествено число, нечленувано
отрѝчанията - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 отхвърляне - отрицание - отричане

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 отричане - потвърждаване
2 отричане - признаване

Резултати от: Речник на българския език

ОТРЍЧАНЕ, мн. -ия,
ср. Отгл. същ. от отричам и от отричам се; отказване, отказ. Под всенародния натиск новото Временно правителство получи съгласието на императора Николай II за отричане от престола. Ист. IХ-Х кл, 81. Слухът за случилото се на тлаката, въпреки отричанията на учителя, порасна, видоизмени се, украси се. Учителят щял да поиска Огняна, но чакал да получи писмо от дома си. Ив. Карановски, Разк. I, 158.
Виж повече