отстоя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време отстоя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време отстоя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време отстоя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време отстоя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време отстоя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време отстоя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отстоя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отстоя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отстоя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отстоя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отстоя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отстоя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отстоя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отстоя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отстоя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отстоя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отстоя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отстоя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отстоя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отстоя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отстоя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отстоя̀вайки - деепричастие отстоя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отстоя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отстоя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отстоя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отстоя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отстоя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отстоя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отстоя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отстоя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отстоя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отстоя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отстоя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отстоя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отстоя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отстоя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отстоя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отстоя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отстоя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОТСТОЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; отстоя̀1, -оѝш,
мин. св. -оя̀х, св. 1. Прех. Боря се в защита на нещо от областта на обществения живот (права, идеи, интереси) и не допускам то да бъде отнето, премахнато, накърнено, отхвърлено и под.; защищавам, браня. Ти недей се чуди, ако някога сме били русофоби, а днес русофили, православни или католици.., за нас беше важно да просъществу- ваме и отстоим своите интереси. Т. Жечев, БВ, 116. Ето три години вече ние отстояваме клетвата си вътре в стените на Солун и Одрин. Ст. Загорчинов, ДП, 407. Аз също си имам свои идеи и уверявам те, ще ги отстоявам. Ст. Дичев, ЗС II, 361. [Стара планина] помогна на българите да отстоят държавността си, да надвият пресилни врагове. В. Мутафчиева, ИКМ, 27. Напоследък споровете около броя на комплексите се бяха разгорели с нова сила. Но Томов държеше и ще отстоява да бъдат два. Ст. Поптонев, НСС, 223. А горкийт народ, влачен насам, тласкан нататък, не знае какво да прави, за да отстои правата си. П. Р. Славейков, ПХС, 50.Виж повече2. Прех. Защищавам, браня от вражеско нападение нещо, обикн. крепост, град, селище, територия и под., като не позволявам нападателят да го завземе. Отношенията между двамата самозванци [Пазвантоглу и Тръстениклиоглу] се нагорещявали с такава скорост, та на Цариград било известно, че Тръстениклиоглу набирал войска от няколко хиляди кърджалии, за да отстои Русе против евентуално нападение на Пазвантоглу. В. Мутафчиева, КВ, 196.
3. Непрех. Не се поддавам, не отстъпвам на физическо въздействие, нападение, натиск и под.; устоявам, удържам, издържам. — Някога галите, за да отстоят на римските легиони, връзвали първите редици на войските си с железни вериги и така прикрепвали живите с убитите. Д. Кисьов, Щ, 219. Защитниците със сетни сили отстояваха на бесните пристъпи. Д. Линков, ЗБ, 60. Хвала на брациговчани, че и при тие обстоятелства, пак са можале да отстоят срещу башибозушките орди цели 16 дена. З. Стоянов, ЗБВ III, 299.
4. Непрех. Прен. Не се поддавам на психическо или нравствено въздействие като запазвам и не допускам да променя нещо, обикн. убеждения, принципи, решение, обещание и др.; устоявам, удържам, издържам. През тези единадесет години той [Паисий] героически отстоявал на не едно изкушение да се върне в топлото официално лоно на църквата. Т. Жечев, БВ, 179. Твърд като камък, той отстояваше срещу изкушенията. Елин Пелин, Съч. IV, 28. И то сами знаеме с какви мъки и неволи можахме да отстояваме досега и да удържаме листа си до 74 броя. НБ, 1877, бр. 74, 288. отстоявам се, отстоя се страд. Дядо Добри, .., баба Вачовица съдържат в характеристиката си най-изпъкващите черти от характера на българския селянин: здрав морал,.., благост — .. и над всичко — твърда преданост .. на надеждите на народа, готовност да се отстояват те и с риск за живота. Г. Константинов, ПР, 119-120.
ОТСТОЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; отстоя̀, -оѝш, мин. св. -оя̀х, св., непрех. Остар. и диал. Изпълнявам църковна служба, панихида в храм или на гроб на покойник; отслужвам, обстоявам. Домъкне се в съботен ден, .., на гробищата, .., спре се да отстоява на някой гроб. Чудомир, Избр. пр, 191. Поп Богдан дойдяше, та святяше вода, отстояше и благословяше вечерята. Й. Груев, КН 4 (превод), 62. Но дядо поп, който цяла година му [на селянина] е служил и му са е намирал и за живо, и за умряло, който сякоя неделя си е отстоявал в черква, като са е молил богу за здравие и за душевното му спасение, за него, като доде ред да го награди с една кринка жито, ще се намерят хиляди причини и извинения, само и само да го не даде. Ил. Блъсков, ПБ III, 63. отстоявам се, отстоя се страд.
ОТСТОЯ̀ВАМ СЕ несв.; отстоя̀ се св., непрех. Остар. и диал. Извършвам нещо, някакво действие, ритуал, оказвам на някого внимание и под., обикн. по силата на утвърдена в народния бит традиция. Жените бяха прибулили булката и доведоха младоженците на софрата. И се обърнаха всички към тях. Те застанаха прави да се отстояват на кръстника. ЖД, 1967, кн. 12, 1. — Пак честит, че е в къщата си, при децата си .., има и кой да му затвори очите, и да му се отстои. Ил. Блъсков, ДБ, 55. Знаеш, ти ще си идеш, нъ детенцето ти, ако ти тук не му се отстоиш, ако не идеш две сълзи, две желни прощални думи да кажеш на гробчето му, то ще по тебе да доде. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 47.