оттѐнък - единствено число, нечленувано оттѐнъка - бройна форма оттѐнъкът - единствено число, членувано - пълен член оттѐнъци - множествено число, нечленувано оттѐнъците - множествено число, членувано
ОТТЀНЪК, мн. -ци, след числ. -ка,
м. Книж. Отсянка, отсенка, нюанс. То [Огненото халище] е от тъй наречените „ивичести халища“, боядисани разноцветно с черно, малиново, сивозелено и между тях един вълшебен оранж,.. Когато слънцето залязва, оранжът започва да изгрява; когато слънцето се ражда, той се някак понавежда и смирява. И вместо него оживява сивозеленото, засиява с маслени оттенъци. Н. Хайтов, ШГ, 17. Извинявам се пред читателя, че четивото ми започва да придобива криминален оттенък. Й. Радичков, ВН, 100.Виж повече— От рус. оттенок.