отту̀лвам - първо лице, единствено число, сегашно време отту̀лваш - второ лице, единствено число, сегашно време отту̀лва - трето лице, единствено число, минало свършено време отту̀лваме - първо лице, множествено число, сегашно време отту̀лвате - второ лице, множествено число, сегашно време отту̀лват - трето лице, множествено число, сегашно време отту̀лвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отту̀лвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отту̀лвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отту̀лваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отту̀лваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отту̀лвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отту̀лвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отту̀лващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отту̀лващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отту̀лващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отту̀лваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отту̀лващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отту̀лващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отту̀лващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отту̀лващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отту̀лващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отту̀лвайки - деепричастие отту̀лвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отту̀лвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отту̀лвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отту̀лвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отту̀лвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отту̀лвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отту̀лвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отту̀лвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отту̀лвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отту̀лван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отту̀лвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отту̀лваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отту̀лвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отту̀лваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отту̀лвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отту̀лваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отту̀лвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отту̀лваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОТТУ̀ЛВАМ, -аш, несв.; отту̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Правя нещо скрито, покрито, затулено да се вижда, да се открие; откривам, оттулям. Противоп. затулвам. Кирил се загледа и внимателно разгази стръковете настрани, за да разгърне и оттули мястото. Т. Харманджиев, КЕД, 31. На табелата има нещо написано. Тя го вижда с очите на геракиня, но не може да го прочете, защото Георги го затуля с тялото си. Тя не чака да го оттули. Ст. Даскалов, СЛ, 549. Жени, мъже, деца — .., току дотичаха и за миг задъниха с рошавите си глави вратите и прозорчетата на малкото читалище. — Я бе, ей! Я оттулете там, дайте малко видело, де! — викна им Радко. Ст. Даскалов, МЧ, 164-165.
2. Отварям нещо, запушено, затворено, обикн. съд, като махам капака, запушалката и под.; отпушвам. — Пий от бъкела и дай да пием наред. — А бе, че дига ли се коскоджамити бъкел? — отговори Недялко воденичарът и като оттули душника на бъкеля, захвана да смуче от устата му. Ц. Гинчев, ГК, 81. Като натъкми всичко, оттули пещта и извади лъскавите червено-жълти пресни пити. Ц. Гинчев, ГК, 65. И тъй излезе и след малко възлезе и донесе няколко стъкла шампания, чаши, разни мезета и, като оттули първото стъкло, изля го в две чаши. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 192. оттулвам се, оттуля се страд. Затуляме с големия пръст дупката, която е на дръжката, за да са не излива водата, фунията издигаме над тялото, на което водата са излива от многочислените дупчици, кога са оттули дупката на дръжката. Лет., 1876, 114.