Основна форма: отцѐпвам - Глагол личен, несвършен вид, преходен

Форми:

отцѐпвам - първо лице, единствено число, сегашно време
отцѐпваш - второ лице, единствено число, сегашно време
отцѐпва - трето лице, единствено число, минало свършено време
отцѐпваме - първо лице, множествено число, сегашно време
отцѐпвате - второ лице, множествено число, сегашно време
отцѐпват - трето лице, множествено число, сегашно време
отцѐпвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време
отцѐпвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време
отцѐпвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време
отцѐпваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време
отцѐпваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време
отцѐпвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение
отцѐпвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение
отцѐпващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
отцѐпващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие
отцѐпващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие
отцѐпваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
отцѐпващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие
отцѐпващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
отцѐпващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие
отцѐпващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие
отцѐпващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие
отцѐпвайки - деепричастие
отцѐпвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие
отцѐпвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие
отцѐпвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие
отцѐпвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие
отцѐпвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие
отцѐпвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие
отцѐпвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие
отцѐпвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
отцѐпвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
отцѐпван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие
отцѐпвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие
отцѐпваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие
отцѐпвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие
отцѐпваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие
отцѐпвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие
отцѐпваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие
отцѐпвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие
отцѐпваните - множествено число, членувано, страдателно причастие

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 заграждам - ограждам - блокирам - отцепвам (район)
2 изключвам (от състава на нещо) - изгонвам - отстранявам - отцепвам - отлъчвам

Резултати от: Речник на българския език

ОТЦЀПВАМ1, -аш, несв.; отцèпя, -иш,

мин. св. -их, св., прех. 1. С цепене отделям, откъсвам част от нещо. Шерко отцепи с ножа си от дебел корен борина, запалихме я и проговорихме. А. Дончев, ВР, 142. Помагах на всеки, който се обърнеше към мене за съвет.. На един ще покажа как да държи шилото, на друг — къде да отцепи камъка. РД, 1950, бр. 121, 3. // Правя нещо заловено, закрепено, прикрепено към нещо друго да се отдели, да се откъсне или отдалечи. Едно параходче хвана нашия колос за носа и почна да го отцепва от европейския материк. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 28. Всеки ден във ваната влиза работник, който сваля горещия катод и отцепва цинка от алуминиевата пластинка. ВН, 1960, бр. 2818, 4. Пак е необходим фермент.. Клетката започва да го синтезира. Ферментът отцепва неорганичния фосфор. Хр. Одисеев, ТН, 126.

2. Прен. Изолирам определена част от дадена територия, област, район като друго цяло; отделям, откъсвам. — Пазвантоглу разпраща бинбашиите си по селата да обявяват, че щял да отцепи Румелия за румелийците. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 61.

3. Ограничавам достъпа до определен район, определено пространство, чрез ограда, специална охрана и др. Полицията отцепи района около магазина, където бе извършен обирът.

4. Прен. Отделям определена група хора от някаква общност или част от организация, обикн. поради различия в идеите, разбиранията и под.; обособявам. Синодалните владици и гръцките първенци се разшетали, срещали се с българските първенци, използували личните си и делови връзки, за да ги отцепят или поне неутрализират в този момент на българското движение. Т. Жечев, БВ, 73.

5. Непрех. Прен. Разг. Тръгвам бързо по възможно най-близкия и пряк път в определена посока, обикн. за да избягам от нещо неприятно. Ако някога .. се появеше насреща му командирът, Гилзата правеше идеален кръгоммарш и отцепваше в съвсем противоположна посока. Хр. Пелитев, ХО, 83-84. Ще ги хванем [убийците], когато върбата роди грозде. Да не са зайци да стоят в нивите? Те са отцепили вече към балкана. Ем. Станев, ИК I и II, 297.

6. Прен. Разг. Обикн. в съчет. с крат. лич. местоим. в дат. и е д и н с ъ н. Заспивам дълбоко, спя дълго и непробудно; откъртвам. Мирен човек да е, след седмица препускане, щом слезе от коня, ще се захлупи, ще му отцепи един сън. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 34.

7. Разг. В съчет. с крат. лич местоим. в дат., числително и съществителни, означаващи удар, бой. Удрям. Като му отцепиш един-два шамара, ще започне да те слуша. отцепвам се, отцепя се страд. Ако в заразения район бъде обявена карантина, той се отцепва чрез специална охрана. Н. Иванов и др., ГО, 164.

ОТЦЀПВАМ СЕ несв.; отцèпя се св., непрех. 1. Откъсвам се с цепене от цялото; отделям се. От ледения баир се бе отцепил голям като здание блок, който летеше стремглаво, помитайки всичко пред себе си. Ст. Волев, МС, 102. Сцеплението в твърди тела бива най-яко; в тях частиците са чевръсто скачени помежду си и доста мъчно се отцепват една от друга. Н. Геров, ИФ, 175. Молекулата на някои дъбилни вещества съдържа химически свързана захар, която може да се отцепи вследствие на ферментативни процеси. Ст. Младенов и др., ОТК, 109.

2. Прен. Отделям се от някаква общност като нещо индивидуално, самостоятелно или за да се присъединя към друга общност. Когато пристигнаха до пътеката, която водеше пряко за село, Станка мълчаливо се отцепи и тръгна по нея. Ил. Волен, ДД, 105. След смъртта на Калоян.. неговият племенник Алекси Слав, дотогавашен български управител на родопската област.., отказал да признае заместника му,.., отцепил се като самостоятелен управител на въпросната област и отнел от него редица крепости, земи и привърженици. Д. Цончев и др., АК, 10. Той [Соболев] предполагаше също, че една част от консерваторските депутати ще се отцепят от старите си водители, за да се присъединят към него. С. Радев, ССБ I, 374.

3. За част от територия, област — обособявам се като самостоятелна държавна или административна единица.

ОТЦЀПВАМ2, -аш, несв.; отцèпя, -иш, мин. св. -их, св. Спец. 1. Прех. Правя дадена машинна част, елемент да се отдели, отдалечи от определена друга машинна част, елемент, с които е бил в контакт за съвместна работа, за привеждане на съответен механизъм, машина в движение, действие. Разклинваме елипсовидния диск на автомата от вала.. и отцепваме двете конически зъбни колела (това на автомата и това на преводния вал). М. Дуковски и др., СМ, 272.

2. Непрех. За машинна част, устройство — преставам да осъществявам контакт, прекъсвам контакта между определени машинни части, елементи, обикн. зъбни колела, чрез които се привежда в движение, действие дадена машина, механизъм. Противоп. зацепвам. отцепвам се, отцепя се страд.

ОТЦЀПВАМ СЕ несв.; отцèпя се св., непрех. За машинна част, елемент — отделям се, отдалечавам се, преставам да осъществявам контакт с определена друга машинна част, елемент за прекратяване на движението, действието на даден механизъм, машина. При отдалечаването на валците един от друг зъбните колела на втората предавка не трябва да се отцепват. Д. Христов, СПМ, 283. Тази връзка дава възможност на колелата да се приближават или отдалечават едно от друго, т. е. да се зацепват или отцепват. Маш. IХ кл, 122.

Виж повече

Резултати от: Речник на новите думи 2001

*отцѐпвам; отцѐпя Блокирам, заграждам. Полицията отцепи района. Ст/2000/2714. Минути след пукотевицата махалата бе отцепена от полицаи. 24 ч/1998/77. ® *отцѐпване ср.