отърва̀ване - единствено число, нечленувано отърва̀ването - единствено число, членувано отърва̀вания - множествено число, нечленувано отърва̀ванията - множествено число, членувано
ОТЪРВА̀ВАНЕ
ср. Отгл. същ. от отървавам и от отървавам се. Той.. поиска да чуе нещо.. за второто окончателно отърваване на родния му град от турците. Ив. Вазов, Съч. Х, 41. Значи тъй ще бъде занапред: няма умиралка, няма отърваване от никакво страдание — ще се мъчи, ще се мъчи, вечно ще се мъчи. Н. Райнов, КЧ II, 79.Виж повече