оценя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време оценя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време оценя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време оценя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време оценя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време оценя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време оценя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време оценя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време оценя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време оценя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време оценя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време оценя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение оценя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение оценя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие оценя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие оценя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие оценя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие оценя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие оценя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие оценя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие оценя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие оценя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие оценя̀вайки - деепричастие оценя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие оценя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие оценя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие оценя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие оценя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие оценя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие оценя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие оценя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие оценя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие оценя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие оценя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие оценя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие оценя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие оценя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие оценя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие оценя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие оценя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие оценя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОЦЕНЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; оценя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Определям стойността, цената или степента, величината, количеството на нещо. На лявата си ръка носеше златен пръстен с много едър брилянт. „Най-малко триста хиляди долара“ — вече за хиляден път го оценяваше мислено Легрен. П. Спасов, ХлХ, 20. Оцени нейната наследствена част на по-голяма сума и по-голям заем отпусна с най-леките условия за изплащане. Ст. Чилингиров, РК, 266. През последните дни и на други места на страната са паднали градушки и трябва да ходят и да оценяват загубите. Ст. Поптонев, НСС, 192. Не трябва да преувеличават своите капитали и стоките да не оценяват повече от действителната им цена. К. Кърджиев, А, 321.Виж повече2. Правя оценка, преценка за достойнствата, значимостта, качествата на някого или на нещо. Иван отмести поглед. Засегна го лекотата, с която чужденецът оценяваше българите. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 169. Тогава сигурно бе оценявал събеседниците си главно според хитростта и финансовата им мощ. Л. Станев, ПХ, 119-120. А тия, с които се срещаше Найден, обикновено се държаха настрана, измерваха го с мрачен поглед, оценяваха новичките му дрехи. В. Геновска, СГ, 37. Когато.. Кети се спря за миг да погледа червените пламъци на заника, той я оцени от главата до петите. Н. Каралиева, Н, 69. Още не знаеше как ще оценят проекта му, но вече мислеше за следващия. А. Наковски, БС, 79. Тончо настояваше и ние се съгласихме да видим и оценим най-новото му изобретение. Цв. Чалъков, ЗИК, 55.
3. Разбирам, признавам голямото значение или високите качества, достойнства на някого или на нещо. Жена ми ме напусна на втората неделя. Не можа да ме оцени. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 30. — Той непременно ще оцени вашата постъпка, не може да не я оцени! Ем. Станев, ИК I и II, 450. При тежките условия на затвора те оцениха свободата навън и се научиха как трябва да се работи за в бъдеще. Г. Караславов, Т, 92. Приятно му стана, че тоя авторитетен човек беше го изведнъж забелязал и оценил. А. Гуляшки, МТС, 250. Проф. Иван Шишманов оценява възможностите на младия писател и съдействува Елин Пелин да бъде назначен в университетската библиотека. Лит. ХI кл, 94.
4. Рядко. Идвам, стигам до някакъв извод, правя заключение; преценявам, решавам, установявам. Още като спря камионът, той оцени, че между полицая и шофьора има място и за него. М. Яворски, ХСП, 119-120. оценявам се, оценя се. I. Страд. от оценявам. Те [стоките] трябва да са изложени.. и да се оценят колкото е възможно до истинската, макар и намалена цена, като се оценяват за толкова, за колкото са купени първоначално. К. Кърджиев, А, 319. Протестът, какъвто и да бъде, винаги се оценява като бунт. К. Калчев, СТ, 252. Произведението на о. Паисия и не трябва да се оценява като научно произведение. М. Дринов, ПСп, 1871, кн. 4, 11. II. Възвр. от оценявам във 2 и З знач. Критиката не ги знае — и не се нуждаят от нея. Сами се оценяват. Г. Стаматов, Разк. II, 84.
ОЦЕНЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; оценя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Уговарям, спазарявам някого за извършване на някаква, определена работа срещу заплащане; ценявам. — „Чичов Никола, Никола, / чичо не те е оценил, / .., / с момите оро да играш, / .., / най те е чичо оценил / на връх Великден да ореш.“ Нар. пес., СбВСтТ, 416. оценявам се, оценя се страд.
ОЦЕНЯ̀ВАМ СЕ несв.; оценя̀ се св., непрех. Диал. Уговарям се, спазарявам да извърша определена работа за някого, да бъда някому прислужник, слуга, ратай срещу заплащане; ценявам се. Петър се оцени ратай на Тася, а Дако пристана селски кехая. А. Страшимиров, А, 532. — „Не можем либе, да дойда, / че съм се ценил, оценил / оттънък Дунав, у Влашко, / през Дунав шикер да карам.“ Нар. пес., СбВСтТ, 887.