парвеню̀ - единствено число, нечленувано парвеню̀то - единствено число, членувано парвеню̀та - множествено число, нечленувано парвеню̀тата - множествено число, членувано
ПАРВЕНЮ̀,
мн. -та, м. Книж. Неодобр. Малокултурен забогатял човек, който е успял да влезе в аристократични или високопоставени среди, като се стреми да им подражава; новобогаташ. Тежи ѝ неговото подчертано кавалерство: зад аристократическите му обноски вижда парвенюто, зад блестящите фрази — празнодумеца. М. Кремен, РЯ, 395. Надутата простащина, която така често срещам в своята софийска среда, .. е признак на парвенюто с малко дарби, но с големи амбиции. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 15. Неговият [на плантатора] домоуправител посреща и изпраща с удоволствие гостите, като се задоволява само да им покаже вилата на господаря си: библиотеката, спалнята .., всичко наредено според вкуса на типичния парвеню богаташ. Св. Минков, ДА, 81. Високите гласове и наивните доводи издаваха веднага новите парвенюта, забогатели от износ на яйца, бекон, плодове и тютюн. Д. Димов, Т, 352.Виж повече— Фр. parvenu.