па̀тя - първо лице, единствено число, сегашно време па̀тиш - второ лице, единствено число, сегашно време па̀ти - трето лице, единствено число, минало свършено време па̀тим - първо лице, множествено число, сегашно време па̀тите - второ лице, множествено число, сегашно време па̀тят - трето лице, множествено число, сегашно време па̀тих - първо лице, единствено число, минало свършено време па̀тихме - първо лице, множествено число, минало свършено време па̀тихте - второ лице, множествено число, минало свършено време па̀тиха - трето лице, множествено число, минало свършено време па̀тех - първо лице, единствено число, минало несвършено време па̀теше - трето лице, единствено число, минало несвършено време па̀техме - първо лице, множествено число, минало несвършено време па̀техте - второ лице, множествено число, минало несвършено време па̀теха - трето лице, множествено число, минало несвършено време патѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение патѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение па̀тещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие па̀тещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие па̀тещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие па̀теща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие па̀тещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие па̀тещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие па̀тещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие па̀тещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие па̀тещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие па̀тейки - деепричастие па̀тил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие па̀тилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие па̀тилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие па̀тила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие па̀тилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие па̀тило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие па̀тилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие па̀тили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие па̀тилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие па̀тел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие па̀тела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие па̀тело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие па̀тели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
- 1. патя
- - Видях и патих
Виж повече- - Пати ми главата
- - От устата си, патя
ПА̀ТЯ, -иш, мин. св. па̀тѝх, несв., непрех. Разг. Търпя, преживявам, изживявам беди, мъки, неволи, нещастия; мъча се, страдам, тегля. — Враговете ни знаеш, Момчиле, кои са. От тях и сърби, и българи патим. Ст. Загорчинов, ДП, 326. — Иванице, по-полека викай да не те чуят, че може да патиш от устата си!... К. Петканов, ЗлЗ, 246. — Те са много недоверчиви и предпазливи, защото много са патили от враговете си. Ем. Станев, ПГВ, 34. — Много си пил, ама и много си патил, та ти е простено. Елин Пелин, Съч. I, 33. Аз откак се помня, много съм лудувал, много съм си патил, но досега нивга не бях боледувал. Ран Босилек, Р, 129. Аз много съм се разправял с тебе и ти казвам — ще си патиш с тая глава. И. Петров, НЛ, 163. Слепият когото хвати, той си пати. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 123. // Прех. Преживявам, изживявам, изпитвам, обикн. нещо тежко, неприятно, някакво зло. Бях аз в неволя и всеки от вас можеше да е, същото зло да пати. Ст. Загорчинов, ДП, 418. Но като мойте други братя / не паднах при Гредетин / и останах жив — да патя / срам и жалост тук един. Ив. Вазов, Съч. I, 48. — Къде не те търсих, какви патила не патих, докато те намеря. Ем. Станев, ПГВ, 99-100.
◊ Патил ме <е>; патило ме <е>. Разг. Само във възклицателно изр. с к а к ъ в, к а к в о като отговор, реакция на твърдение или въпрос, за израз на несъгласие, за отричане на съществуването, реалността на нещо. — Каква е тая сделка, дето ми намекваше, мале? — попита той още от вратата. — Каква сделка те е патила, бре? Ем. Станев, ИК III, 88. — И току ми викаш: майсторе, майсторе .. Какъв майстор те патило? Й. Йовков, ОЧ, 53. — Дядо, змеят прилича ли на гущер? — Какъв змей те патил сега? З. Сребров, МСП, 10. Пати ми главата. Разг. Търпя, изживявам беди, неприятности, страдания; страдам, тегля. — Стойко, обади де е син ти — ти знаеш де си го скрил — за да не пати твоята глава. Ив. Вазов, Съч. XXII, 187. — .. Още веднага си помислих — кой ще закъса из пустия кър като мене с кончето, пак наш човек ще е. Патила ми е главата, та много и не се чудя. З. Сребров, Избр. разк., 17.
— От гр. παδαινω.