пая̀нтов - единствено число, мъжки род, нечленувано * пая̀нтовия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член пая̀нтовият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член пая̀нтова - единствено число, женски род, нечленувано пая̀нтовата - единствено число, женски род, членувано пая̀нтово - единствено число, среден род, нечленувано пая̀нтовото - единствено число, среден род, членувано пая̀нтови - множествено число, нечленувано пая̀нтовите - множествено число, членувано
ПАЯ̀НТОВ, -а, -о,
мн. -и, прил. 1. Спец. За сграда, строеж, постройка — който е с дървен скелет от греди и паянти и с пълнеж от тухли и други материали. Най-здрави се оказват сгради с паянтова или железобетонна конструкция. Геол. IХ кл, 85. При еднаква дебелина паянтовите стени са много по-устойчиви, отколкото тухлените. Вл. Брънеков и др., СД, 66. Църквата е много по-голяма от килиите .. Южната стена е била паянтова. Ст. Михайлов, БС, 77. Плоска.., със схлупен покрив, с олющена мазилка, под която се виждаше паянтовият ѝ скелет, занемарена, тя [къщата] правеше тъжно впечатление. А. Гуляшки, ДМС, 59.Виж повече2. Разг. Който е направен нездраво, нестабилно, неустойчиво или е станал несигурен от дълга употреба. Той [ханът] беше нисък, паянтов и разкривен, с килната на една страна стряха. Ст. Дичев, ЗС II, 637. Прекарах само няколко дни в тази паянтова лятна пристройка, оплетена с дъбови пръти. К. Калчев, ПИЖ, 52. Излизам на паянтовата дървена площадка, която изгърмява под краката ми. К. Топалов, СТ, 27. На ъгъла се показа дръгливо конче, след него паянтова каручка кривеше колела. Г. Алексиев, РН, 12.