пиперлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * пиперлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член пиперлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член пиперлѝва - единствено число, женски род, нечленувано пиперлѝвата - единствено число, женски род, членувано пиперлѝво - единствено число, среден род, нечленувано пиперлѝвото - единствено число, среден род, членувано пиперлѝви - множествено число, нечленувано пиперлѝвите - множествено число, членувано
ПИПЕРЛЍВ, -а, -о,
мн. -и, прил. 1. За ястие, колбаси и под. — който е с много пипер, обикн. лют; пиперен. На вечеря му сложиха пиперлива рибена чорба в пръстена паница. Дадоха му една първобитна тенекиена лъжица и топъл чер хляб. А. Каралийчев, ПГ, 184-185. — Я чакай да видим тоя чревоугодник, Владиков, какво има тука? Някоя луканка пиперлива. Ив. Вазов, Съч. VI, 47. Пред тезгяха, окупирали една маса, шофьорът и кондукторът довършиха тлъсто пиперливо ядене. Б. Несторов, АР, 201.Виж повече2. Прен. Разг. За думи, реч и под. — който е остър, язвителен, много ироничен или ругателен; пиперлия, пикантен. И фурията ненадейно изтърси една такава кръгла, пиперлива думичка, че аз почервенях и се изпотих. Др. Асенов, СВ, 130. Двете тълпи се срещнаха и се размесиха, забравили пиперливите речи, произнасяни преди малко от върховете. Й. Радичков, ГП, 104. „Фриц капут!“ — подвикваха на немски българските бойци. .. Като не знаеха повече немски, те почваха да ругаят на български, посолваха ругатните с пиперливи псувни! П. Вежинов, НС, 135. Скоро компанията отново попадна в тона си — пак пиене, шумни разговори, пиперливи закачки и шеги. Б. Несторов, АР, 102.