пла̀вно -
ПЛА̀ВНО нареч. 1. С плавни движения. Майката започна да прибира чиниите. Тя вършеше това спокойно, плавно, мълчаливо. Д. Димов, Т, 70. Орелът, който бе кацнал на скалата, изведнъж трепна, разтвори криле и плавно се понесе нагоре, като правеше широки кръгове. О. Бояджиев, П, 20. Конете препускат още въздържано и тежко, но изведнъж леко и плавно се понасят в галоп. Й. Йовков, Разк. I, 149. ● Удвоено п л а в н о-п л а в н о. За усилване. От Целиноград влакът ги понесе на северозапад. Вляво и дясно лудо пребягваха едри царевици, тъмнееха разорани ниви, над които плавно-плавно летяха ята птици. Б. Балевски, СП, 64.
2. Постепенно, последователно на части, етапи. По начало спирачките се задействуват плавно, особено на хлъзгав път, когато рязкото им включване винаги причинява занасяне на мотоциклета, загуба на равновесие и като последица — падане. Гр. Тимчев и др., УВА, 239.
3. Прен. По-бавно, спокойно. Глухият шум на реката плавно се разливаше из тъмнината. Ив. Вазов, Съч. ХV, 71. Над глухия шепот на молещото се множество, което изпълваше цялата църква, плавно се носеха смирени песнопения, в които звучеше ту кротка скръб, ту едвам задържана радост. Д. Талев, СК, 84.
4. Прен. Гладко, леко, спокойно, без бързане. Увлечеше ли се да разказва, Йовков увличаше и своите слушатели. Разказваше плавно, образно, както и пишеше. СбАСЕП, 425.