планомѐрност - единствено число, нечленувано планомерността̀ - единствено число, членувано
ПЛАНОМЀРНОСТ, -тта̀, мн. няма,
ж. Книж. Отвл. същ. от планомерен. Овладял основно източниците, запознал се добре с проучванията и възгледите на големите руски, чешки, полски, хърватски и други слависти върху нашата книжнина, той пристъпил към изпълнението на тази огромна работа със свойствения му [на Божан Ангелов] ентусиазъм и планомерност, ала не бил честит да довърши докрай този свой замисъл. Ив. Богданов, СП, 43.Виж повече