плѐбс - единствено число, нечленувано плѐбса - бройна форма плѐбсът - единствено число, членувано - пълен член
ПЛЀБС, плèбсът, плèбса, мн. няма, м. 1. Истор. В Древния Рим — градското население от неблагороден произход. —
Робите трябва да държиш с желязна ръка, на плебса да хвърляш хляб и зрелища. Ем. Манов, ПУ, 153. Непосилно е да тръгнеш на смърт, предаден от своите, овързан и оплют от плебса, заради който си [Исус] приел мъченичество. В. Мутафчиева, БС, 103.Виж повече2. Прен. Книж. Бедният и необразован слой от населението; простолюдие. Приятелят вбесен я зашлевил. — А така .. — и аз така бих постъпил. Какво си въобразява ..? Плебс... И. Велчев, КЕЛ I, 45.
— Лат. plebs.