Основна форма: плодоно̀сен - Прилагателно

Форми:

плодоно̀сен - единствено число, мъжки род, нечленувано
плодоно̀сния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
плодоно̀сният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
плодоно̀сна - единствено число, женски род, нечленувано
плодоно̀сната - единствено число, женски род, членувано
плодоно̀сно - единствено число, среден род, нечленувано
плодоно̀сното - единствено число, среден род, членувано
плодоно̀сни - множествено число, нечленувано
плодоно̀сните - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 плодовит - плодоносен - плодороден - урожаен - богат - тучен - берекетен (разг.)
2 благодарен (прен.; разг.) - плодоносен - ползотворен - резултатен - спорен (разг.) - плодотворен (за работа и др.) - благодатен

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 плодоносен - неплодоносен

Резултати от: Речник на българския език

ПЛОДОНО̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. За растение — който ражда, дава богат, изобилен плод; плодовит, плодороден. Противоп. безплоден. Европейските плодоносни дървета са тука в изобилие: така например, аз виждах в България цели гори от черешови и сливови дървета. С, 1872, бр. 39, 310. Плодоносен сорт.

2. За земя, нива — върху който отглежданите растения дават, раждат много плод; плодороден, плодовит. Противоп. безплоден. Пласт ситен пясък покриваше като с килим плодоносната по-преди земя, осъдена сега на безплодие и ялавост. Ив. Вазов, НО, 17. От мислите му изчезна вече срамежливата Цвета и дъхът на земята, чиито плодоносни недра широко се отваряха,.., отново го завладя. Елин Пелин, Съч. III, 111. Нашето отечество ако и да е понегде планинисто, но такива краища ся губят изпред пространните плодоносни поля. Лет., 1871, 161. // Разш. Който съдържа или носи, дава изобилни блага; благодатен. Земята е плодоносна, .. пуща мрамор, коприна, мед и восък. Ив. Богоров, КГ, 112.

3. За годишно време, сезон — в който се ражда плод (обикн. изобилен), който се отличава с плодородие; плодороден. — Асене, идва лято. Плодоносно лято. Д. Кисьов, Щ, 302. Така, в проповеди и смях измина горещото лято. Измина и тихата плодоносна есен. СбХ, 131.

4. Който благоприятства плодородието, който създава добри условия за плодородие; плодотворен. Пролетта настъпваше буйна и весела, драго беше човеку да живее и всяка твар се радваше на живота, на топлото слънце, на плодоносната влага по земята. Д. Талев, ЖС, 197. Над селяшката мъка и труд, плодоносен, напояващ, обилен, дъждът заваля. Е. Багряна, ПЗ, 26.

5. Прен. Който носи, дава добри или много резултати, последици, постижения; резултатен, ползотворен, плодотворен.

Виж повече