плячко̀свам - първо лице, единствено число, сегашно време плячко̀сваш - второ лице, единствено число, сегашно време плячко̀сва - трето лице, единствено число, минало свършено време плячко̀сваме - първо лице, множествено число, сегашно време плячко̀свате - второ лице, множествено число, сегашно време плячко̀сват - трето лице, множествено число, сегашно време плячко̀свах - първо лице, единствено число, минало несвършено време плячко̀свахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време плячко̀свахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време плячко̀сваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време плячко̀сваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време плячко̀свай - второ лице, единствено число, повелително наклонение плячко̀свайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение плячко̀сващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие плячко̀сващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие плячко̀сващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие плячко̀сваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие плячко̀сващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие плячко̀сващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие плячко̀сващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие плячко̀сващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие плячко̀сващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие плячко̀свайки - деепричастие плячко̀свал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие плячко̀свалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие плячко̀свалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие плячко̀свала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие плячко̀свалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие плячко̀свало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие плячко̀свалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие плячко̀свали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие плячко̀свалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие плячко̀сван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие плячко̀свания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие плячко̀сваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие плячко̀свана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие плячко̀сваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие плячко̀свано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие плячко̀сваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие плячко̀свани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие плячко̀сваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПЛЯЧКО̀СВАМ, -аш, несв.; плячко̀сам, -аш, св. Разг. Неодобр. 1. Непрех. и прех. Грабя, ограбвам някого, нещо от някъде. След битката при Марица, Амурат се разяри на Шишмана и даде воля на своите да плячкосват и свирепствуват из българската земя, та налитаха за дрехи, добитък и роби. Ем. Станев, А, 195. За стареца целият род на кехаята беше хайдушки. Целият род грабеше гори, вършеше контрабанда, плячкосваше народа. Б. Несторов, СР, 130. — Крадците тръгват да плячкосват, когато честните хора спят. М. Марчевски, ТС, 112. Венгрите прехвърляли Хемус и плячкосвали чак владенията на император Константин VII Багренородни. М. Смилова, ДСВ, 70. Лев Диакон разказва, че и след несполуката си при Едрене русите не преставали да плячкосват византийските владения. ПСп, 1876, кн. 11-12, 106.
2. Прех. Вземам нещо като плячка; заграбвам2. Десет годин бил разбойник. / И сега е даже. / .. Сичко, що събере, плячкоса, / дели го с пашата. Ив. Вазов, Съч. IV, 15. Старите гърци се славили и възпявали „хероите“, храбро плячкосали известното златно руно. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 33. Тълпа от тези голаци [черкезите], въоружени, нападат селото, дето плячкосали, щото ѝм са паднало. НБ, 1876, бр. 4, 16. ● Нар.-поет. плячка плячкосвам. Така [певецът] научи, че Бог е наспорил навред богат ред, но и навред плячка плячкосват угрите. М. Смилова, ДСВ, 41. плячкосвам се, плячкосам се страд. Те трябваше да почувствуват как се плячкосва чеизът на девойките, как се бият безпричинно селяни. Сл. Трънски, Н, 263. плячкосва се, плячкоса се безл. — Какво да правя? Гледам, хората товарят и напущат града. — Аз не вярвам, че и в най-лошия случай крал Милан ще допусне да се плячкосва. В. Геновска, СГ, 366.