побеснѐя - първо лице, единствено число, сегашно време побеснѐеш - второ лице, единствено число, сегашно време побеснѐе - трето лице, единствено число, сегашно време побеснѐем - първо лице, множествено число, сегашно време побеснѐете - второ лице, множествено число, сегашно време побеснѐят - трето лице, множествено число, сегашно време побесня̀х - първо лице, единствено число, минало свършено време побесня̀ - трето лице, единствено число, минало свършено време побесня̀хме - първо лице, множествено число, минало свършено време побесня̀хте - второ лице, множествено число, минало свършено време побесня̀ха - трето лице, множествено число, минало свършено време побеснѐех - първо лице, единствено число, минало несвършено време побеснѐеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време побеснѐехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време побеснѐехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време побеснѐеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време побеснѐй - второ лице, единствено число, повелително наклонение побеснѐйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение побесня̀л - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие побеснѐлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие побеснѐлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие побесня̀ла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие побесня̀лата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие побесня̀ло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие побесня̀лото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие побеснѐли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие побеснѐлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие побеснѐел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие побеснѐела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие побеснѐело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие побеснѐели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
ПОБЕСНЯ̀Л, -а, -о, мн. побеснèли.
Прич. мин. св. деят. от побеснея като прил. 1. Обикн. за куче, вълк и др. — който е болен от бяс; бесен. Ухапало го побесняло куче.Виж повече2. Който е обхванат от силен, неудържим гняв, ярост, омраза и под.; бесен, разярен. — Хей, господине! — крещи той .. — За адвокат ще годяваш дъщеря си, а? Беба се мъчи да успокои .. побеснелия честолюбец. Св. Минков, РТК, 86. Жертвата прави всички усилия да се избави, но не беше тъй лесно да се изтръгне от ръцете на побеснелия арнаутин. Ал. Константинов, БГ, 81. ● Обр. Те не виждат .. от снега и от вятъра .. Побеснялата зима бушува. Ив. Радоев, Худ. С I, 321. Боже Господи, страшно и глухо / стене вън побеснелия вятър. Н. Фурнаджиев, ПВ, 6.
◊ Като побеснял. 1. В съчет. с в и к а м, и зв и к в а м, р а з в и к в а м с е, к р е щ я и др. Разг. Много силно, високо (викам, извиквам, развиквам се, крещя). — Хайдутин дете не храни! — извика той като побеснял, подхвърли детето нагоре във въздуха с едната си ръка, а с другата го перна с ятагана си. Й. Йовков, СЛ, 127. Една сълза се насъбра в едното, в здравото око на Даскал Ангела и щеше да капне, но в тоя миг той си спомни за Даскал Андона и като побеснял се развика. Й. Йовков, ЖС, 199. 2. В съчет. с т и ч а м, р а з т и ч в а м с е и др. Разг. Извънредно бързо, стремглаво (тичам, разтичвам се). Едни [души] бяха по гърба легнали, / едни се бяха свили на кълбо, / а други тичаха кат побеснели. К. Величков, Ад (превод), 131.