побо̀й - единствено число, нечленувано побо̀я - бройна форма побо̀ят - единствено число, членувано - пълен член побо̀и - множествено число, нечленувано побо̀ите - множествено число, членувано
ПОБО̀Й, -о̀ят, -о̀я, мн. побо̀ища и побо̀и, след числ. побо̀я, м. 1. Силен, голям бой1(в 1 знач.); побоище.
Същата нощ Добри Карталов умря от побой. Би го най-напред старшията Караманов, след това стражарите, после пак старшията. М. Марчевски, МП, 66. Започна невиждан побой, какъвто човек трудно може да си представи. Витко се превърна само на кръв и парцали. Ив. Хаджимарчев, ОК, 307. Те няма да ги издадат, каквото и да стане .. Ще мълчат — докато с побоища и инквизиции не са смазали съвсем волята им. П. Вежинов, ДБ, 85. Оковани и прикачени с халки към обща верига, идеха хора брадясали, окъсани и посинели от побои. Ст. Дичев, ЗС I, 102. Жесток побой. Побой над длъжностно лице. Осъден за побой.Виж повече2. Обикн. мн. Сбиване, бой1 (във 2 знач.); побоище. Две близки села .. се караха зарад синорите на мерата си .. Всяко лято овчарите, говедарите и поляците на двете села трошаха едни на други ребрата и главите си .. Най-после случи се нещо, което .. тури край на побоищата. Й. Йовков, ПК, 144. Започнаха разправии и побоища между младежите. Ил. Волен, МДС, 136.