ЛЕКСИТ

Основна форма: погѝване - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

погѝване - единствено число, нечленувано
погѝването - единствено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 погиване - възникване
2 погиване - зараждане
3 погиване - появяване

Резултати от: Речник на българския език

ПОГЍВАНЕ, мн. няма,

ср. Отгл. същ. от погивам. Без вода и фураж добитъкът е обречен на погиване. Т. Кюранов, АП, 97. България ни пречи и заплашва съществуването ни — намерили сме най-после начина за погиването ѝ. Й. Вълчев, СКН, 287.

Виж повече