подгъ̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време подгъ̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време подгъ̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време подгъ̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време подгъ̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време подгъ̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време подгъ̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време подгъ̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време подгъ̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време подгъ̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време подгъ̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време подгъ̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение подгъ̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение подгъ̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подгъ̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие подгъ̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие подгъ̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подгъ̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие подгъ̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подгъ̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие подгъ̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие подгъ̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие подгъ̀вайки - деепричастие подгъ̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие подгъ̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие подгъ̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие подгъ̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие подгъ̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие подгъ̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие подгъ̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие подгъ̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие подгъ̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие подгъ̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие подгъ̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие подгъ̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие подгъ̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие подгъ̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие подгъ̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие подгъ̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие подгъ̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие подгъ̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПОДГЪ̀ВАМ, -аш, несв.; подгъ̀на, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. подгъ̀нат, св., прех. 1. Правя подгъв, като прегъвам и подшивам край на дреха или плат и под., за да има определена дължина или да не се разнищва. Анастаси захвърли расото, което беше наченал да подновява, като подгъваше оръфаните му краища. А. Гуляшки, ЗР, 366. Това приспособление [на шевната машина за подгъване] представлява краче със завито рогче, което подгъва края на дрехата равномерно и правилно, преди да се мине тегелът. Н. Афлатарлиева, ТГДО, 15.Виж повече2. Сгъвам, прегъвам на две нещо. За известно време настъпва мълчание .. Скоро обаче гръмва симфонията на труда: едни подгъват недопечения гьон и слагат тежки удари върху него, други разплескват късо отрязано парче. Ст. Чилингиров, ПЖ, 25-26. С бастона си Христанов обръщаше върху сламата едно парче вестник, продупчваше го, подгъваше го и се мъчеше отново да го пробие. М. Кремен, Б, 171. През градините Боян изчакваше да прескочи първа Румяна прелезите, казваше ѝ де да стъпи, .., а тя топло го поглеждаше, подгъваше фустата си и прескачаше. Ил. Волен, ДД, 146. Той вървеше по обичайному — разкопчал полушубката, подгънал оръфаните ѝ поли зад гърба и скрил ръце под тях. Б. Несторов, АР, 263.
3. Прегъвам, свивам (обикн. една част на тялото под друга); подвивам. — Та ти казваш — подхвана Казакът, като подгъваше мъчително и тромаво дебелите си колене — да го оставя, а? — Кого? — Деяна. Г. Караславов, СИ, 115. Някои от роднините му [на Костов] в провинцията и досега носеха калпаци и сядаха да вечерят като подгъваха единия си крак под седалището, но самият той беше образец на изтънченост. Д. Димов, Т, 86. Орех и жънех златозарни ниви, / а вечери, нахранен с черна кал, / като прекършено дърво заспивах, / подгънал под главата си ръка. Н. Хрелков, ДД, 293. Очите на Кондо светнаха .. Зъл като настървена котка, Кондо беше подгънал лакти и пръстите на ръцете му трепереха. Д. Немиров, Б, 96. // За животно — подвивам (в 4 знач.), прибирам към тялото си (опашка). По-учтивите и по-дисциплинираните [кучета] подгънали опашки и дали отпор нанавън из вратата. З. Стоянов, ХБ, 106.
4. В съчет. с к р а к а, н о з е, к о л е н е. За човек или животно — свивам назад краката си от коленете надолу поради голяма тежест или умора, от физическа слабост. Той отново ги посрещна с огън и забеляза ясно как един от офицерите подгъна колене и се строполи по очи на тревата. П. Вежинов, НС, 65-66. Те [агънцата] едно през друго се втурват, завират муцуни под вълнестите кореми на майките си, подгъват коленете на предните си крака, въртят опашчици. Кр. Григоров, Н, 59. Мъже и момчета под- гъваха нозе под пълни чували, пълни чували се поклащаха върху гърбовете на добичетата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 288. // Коленича. подгъвам се, подгъна се страд. Встрани и в долния край резервът на джоба се подгъва и тропосва. Н. Афлатарлиева и др., ТГДО, 81. Кога са садят [черниците], трябова добре да са гледа като корените на дръвчетата да са не подгъват нагоре, ами да лягат, както са разперени, надолу в земята. 3. Княжески, ПРШ (превод), 23.
ПОДГЪ̀ВАМ СЕ несв.; подгъ̀на се св. непрех. 1. Свивам се на две, като обикн. едната ми част ляга, опира се върху другата. Той [шефът] затвори папката светкавично .. Трескаво я напъха на старото ѝ място. Единият ѝ ъгъл се подгъна. Бл. Димитрова, ПКС, 326. Тогава страшний Артид си извадил ножа и страшно ударил своя противник по шлема, но острието са подгънало и счупило. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 73. Полата ти се е подгънала.
2. За част от тялото, обикн. за крака — огъвам се, превивам се обикн. от голяма тежест или от умора, от физическа слабост, поради силно вълнение, страх, радост и под. Като че това не бе човек, а торба с олово, и много по-тежко, защото коленете му почнаха да се подгъват. Елин Пелин, Съч. IV, 34. Първите дни бяха доста трудни за мене. Ръцете ми горяха и тръпнеха, краката ми се подгъваха, ала си давах вид, че не се изморявам. Кр. Григоров, ОНУ, 78. Тогава тя видя как професорът по схоластика внезапно почна да трепери; лицето му се разкриви, краката му се подгънаха. Д. Димов, ОД, 268. Тя не може веке да продума. Краката ѝ са подгънаха и тя падна безчувствена на Вълковите ръце. В. Друмев, НФ, 9.
◊ Не подгъвам крак. Разг. Работя неуморно и обикн. непрекъснато съм прав, не почивам, не сядам. Тази неуморима старица го учудваше. По цял ден тя не подгъваше крак, не скръстваше ръце, не сядаше. Г. Караславов, Т, 98. Той [Стефан] не подгъваше крак, спеше там дето клюмнеше главата му. Д. Вълев, 3, 279. Подгъвам / подгъна крак <крака>. Разг. 1. Сядам да си почина. Като говеда, кога ги карат на път, подгънахме крака на шосето за отдих. К. Величков, ПССъч. I, 47. 2. Почивам си, отдъхвам. Киро бе вече първият човек в селото .., можеше да помогне на децата ѝ и най-вече да помогне на Въкрила — да го нагласи на някоя харна служба, та край него и Станка да подгъне крак, да си отдъхне. Г. Караславов, ОХ IV, 23. Подгъвам / подгъна опашка; подгъвам си / подгъна си опашката. Разг. Преставам да се съпротивлявам или да върша своеволия; смирявам се, укротявам се. Имаше големи амбиции, беше готов на всичко, но вече си подгъна опашката.