подка̀нвам - първо лице, единствено число, сегашно време подка̀нваш - второ лице, единствено число, сегашно време подка̀нва - трето лице, единствено число, минало свършено време подка̀нваме - първо лице, множествено число, сегашно време подка̀нвате - второ лице, множествено число, сегашно време подка̀нват - трето лице, множествено число, сегашно време подка̀нвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време подка̀нвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време подка̀нвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време подка̀нваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време подка̀нваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време подка̀нвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение подка̀нвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение подка̀нващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подка̀нващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие подка̀нващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие подка̀нваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подка̀нващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие подка̀нващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подка̀нващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие подка̀нващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие подка̀нващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие подка̀нвайки - деепричастие подка̀нвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие подка̀нвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие подка̀нвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие подка̀нвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие подка̀нвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие подка̀нвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие подка̀нвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие подка̀нвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие подка̀нвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие подка̀нван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие подка̀нвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие подка̀нваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие подка̀нвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие подка̀нваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие подка̀нвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие подка̀нваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие подка̀нвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие подка̀нваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПОДКА̀НВАМ, -аш, несв.; подка̀ня, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. С думи, жест и под. каня, карам, подтиквам, призовавам някого да извърши или да продължава да извършва някакво действие. Подканват ни да се качваме в самолета. Н. Фурнаджиев, МП, 8. Бе влязъл четникът Тодор Генчев, за да му донесе писмото, с което турците ги подканваха да се предадат. Зл. Чолакова, БК, 14. Моля Ви ся да подканите общината да брои по-скоро тия пари, зачтото си искат хората парите, что са давали за Тодора. АНГ I, 80. Болен Гьорги чашата поема, / .. / па подкани Гьорги сватовете: / „Заиграйте оро калугерско!“ Нар. пес., СбНУ ХLIV, 442. // С подвиквания или удари карам кон, вол или друго животно да тръгне или да се движи по-бързо; подкарвам. Антон все караше конете, от време на време ги подканваше с леко подвикване, но не размахваше бащиния си камшик. П. Спасов, ХлХ, 68. — Ама зима! — отърси снега от ръцете си по-старият [селянин] и подкани конете. — В такова време и вълци слизат в полето. Д. Кисьов, Щ, 445.Виж повече2. Диал. Подсещам, припомням, напомням. — Та за каква работа щеше да ме търсиш в София, Пешо? Че одеве се залисахме с друго, та не ми каза. — Добре, че ме подкани, че аз бях забравил. Т. Влайков, БСК III, 275. — Утре заранта ма подканете и аз ща да ви разкажа сичко, що са е случило после това, щото ви вече казах. Л. Каравелов, Съч. II, 151.
3. Остар. Книж. Накарвам1 (във 2 знач.), подтиквам. Езикът, на който е преведена драмата [„Велизарий“] преди 28 години, .., пък и нейната важност за нас, българите, .., подканиха ма да предприема новото туй издание. Т. Шишков, В, 3. Пак усамотени разходки по полето подканили го да ся залови за ботаника. Й. Груев, СП (превод), 26. Въобще виното ся разваля, като ся пренася от едно място на друго .. Това свойство на естественото вино подкани един френски химик да ся занимае с различни опити, за да изнамери коя е причината, която прави да ся разваля виното. Ч, 1870, кн. 3, 95. подканвам се, подканя се. I. Страд. от подканвам. В тях [афишите] се подканваха работниците да посетят събранията. Н. Фурнаджиев, МП, 83. II. Възвр. от подканвам в 1 знач. — Време е — подкани се той тихо, да не стресне жена си, заспала с глава върху китката на дясната ръка. Д. Вълев, Ж, 15. III. Взаим. от подканвам в 1 знач. Пиронев ги строи по четири и втори път извика, че е време да тръгват. Мъжете се разшаваха, те започнаха да се блъскат и да се подканват взаимно. Г. Караславов, ОХ II, 657.
ПОДКА̀НВАМ СЕ несв.; подка̀ня се св., непрех. Остар. и диал. 1. Наканвам се, решавам се да извърша нещо. — Останах без работа, чичо Малине, та рекох, боже, защо ли не ида на колибата? .. Че взех и мотиката да скопая неравната фитирия .. — Добре си се подканила, добре. Ил. Волен, ДД, 6. А длъжен съм да зема тези хора под покровителството си, защото ся подканиха донейде да поправят чрез гостоприемството си варварското и безправедното поведение на Тевтила към мене. П. Кисимов, ОА (превод), 63. Сами ся Господ подкани / манастир да си загради. Нар. пес., СбБрМ, 113.
2. Сещам се, досещам се. „Добре, че сте ся подканили да донесете сирене“. Ал. Дювернуа, СБЯ, 1706.