подкова̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време подкова̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време подкова̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време подкова̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време подкова̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време подкова̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време подкова̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време подкова̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време подкова̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време подкова̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време подкова̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време подкова̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение подкова̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение подкова̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подкова̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие подкова̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие подкова̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подкова̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие подкова̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подкова̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие подкова̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие подкова̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие подкова̀вайки - деепричастие подкова̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие подкова̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие подкова̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие подкова̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие подкова̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие подкова̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие подкова̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие подкова̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие подкова̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие подкова̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие подкова̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие подкова̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие подкова̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие подкова̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие подкова̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие подкова̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие подкова̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие подкова̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 настройвам - подкокоросвам (разг.) - насъсквам - подклаждам (разг.) - надъхвам - подковавам (прен.; разг.)
ПОДКОВА̀ВАМ, -аш, несв.; подкова̀, -èш,
мин. св. -а̀х, св., прех. 1. Слагам, зачуквам подкова на впрегатно или ездитно добиче; кова. Занаятчиите от двете гвардейски роти подковаваха добитък, прекройваха обувки и дрехи. Д. Вълев, 3, 298. На другата заран [ковачът] дотърчал рано с ковашкия тагар, подковал бивола и изпратил по живо и здраво ябанджията. Ив. Коларов, Е, 7. Дойдоха ни и двама нови другари, .. налбанти, които отиваха за Алабак да подковават воловете. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 25. Кольо му занесъл катърете си да му ги подкове, а той поискал шест гроша! Знан., 1875, бр. 19, 303. Любе Момчиле, Момчиле, / конче си вечер подковеш, / сутрин ти конче босичко! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 13.Виж повече2. Прикрепвам, зачуквам на подметката на обувка, ботуш и др. метални пластинки, железца, гвоздеи и под. Гледай, моите [постали] са подковани отдоле и с топчести пирончета, като кондри [кундури]. Т. Влайков, Пр. I, 242.
3. Прен. Разг. Неодобр. Внушавам някому определена мисъл, разбиране, отношение, карам някого, обикн. целенасочено да възприеме някакво гледище, идея и под. за постигане цели на друг; подработвам, подготвям, наковавам2. Станка им разправи накъсо за събранието в склада и за извънредната надница .. — Подковали са ви за утрешния избор. Г. Караславов, ОХ III, 156.
4. Прен. Разг. Давам някому необходимите за нещо знания или умения; подготвям. Брат ми е химик, ще ме подкове за кандидатстудентския изпит по химия.
5. Диал. С коване, чукане набивам остриетата на диканя. Диканята, която стрива класовете с вековните си зъби, е подкована преди жътва от златоградски креманар. А. Каралийчев, ПД, 69. подковавам се, подкова се страд. Князът много се зачуди, че се подковават воловете като конете. Д. Яръмов, БП, 89. Всички коне от хергелята .. трябваше да се подковат, за да могат да вършеят. Й. Йовков, ЧКГ, 71.
ПОДКОВА̀ВАМ СЕ несв.; подкова̀ се св., непрех. Разг. Придобивам необходимите за нещо знания или умения; подготвям се. Изчетох всичко, което се намери във Варна по мостово строителство, .. и така се подковах .., че бях готова да излезна насреща на цялата катедра. К. Топалов, СТ, 114.
◊ И дявола подковавам (ще подкова, бих подковал) <на леда>. Диал. Голям хитрец съм, много съм хитър. Подковавам мухите. Диал. Нищо не върша, ходя без работа, бездействам.