подкова̀н - единствено число, мъжки род, нечленувано подкова̀ния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член подкова̀ният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член подкова̀на - единствено число, женски род, нечленувано подкова̀ната - единствено число, женски род, членувано подкова̀но - единствено число, среден род, нечленувано подкова̀ното - единствено число, среден род, членувано подкова̀ни - множествено число, нечленувано подкова̀ните - множествено число, членувано
ПОДКОВА̀Н, -а, -о,
мн. -и. Прич. мин. страд. от подкова като прил. 1. Който има подкови (в 1 знач.) на копитата, краката си. Той с нетърпение очакваше да доведат подкованите коне. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 146. И отеднаж — звънък тропот на кола с железни шини и синджири, чаткане на подковани копита, продран глас: — Прррр, стооой, пусто! Д. Талев, ГЧ, 107. Еднъж съм ходил в Будима града, / тамо съм видял едно чудо, чудо, / едно чудо, чудо — гъска подкована. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 81.Виж повече2. За обувки и под. — който има налчета, гвоздеи и под. на подметката си (обикн. на тока и на носа, върха ѝ); кован. Седна [Горския] на прага и изу тежките подковани обуща. В. Попов, Избр. пр, 65. В кабинета влезе едър старши .. и като се мъчеше да не тропа с подкованите си ботуши, спря се до бюрото. Ем. Станев, ИК I и II, 286-287. Като се сви напред, .., с все сила ритна жандармериста .. с подкованата си обувка в лицето. З. Сребров, Избр. разк., 26. — Хайде, ние да си вървим — обърна се той към десетмината си другари и те го последваха, тропайки по дъските с подкованите си кундури. Д. Талев, ЖС, 292. Подковани чизми.
3. За тояга, кривак и под. — който има на върха си наковано желязо. През нощта бесният вълк пак връхлетял .. Боньо тогава дигнал на рамо един от подкованите овчарски чомаги и смигнал на овчарите да вървят по него. А. Страшимиров, ЕД, 124. От планина слазя, мамо, младо овчарче, / на рамо носи, мамо, на рамо носи / подкован кривак, мамо, подкован кривак. Нар. пес., СбВСт, 694. Барем да ми са овчери, / че никой пушка не носи / и подкована тояга. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 264.
4. Прех. Разг. Който е възприел нечие внушение, някаква идея, гледище, становище и под. Графа не проповядва, а говори каквото мисли, не се преструва на „подкован“ и „праволинеен“. Др. Асенов, И, 84.
5. Прен. Разг. Който притежава необходимите за нещо знания или умения; подготвен. Наистина човек трябваше да бъде много подкован, за да разбере, че частния сектор го разяждаха вътрешни противоречия. Г. Узунов, НР, 39.
◊ Стъпвам / стъпя като подковано магаре на лед. Диал. Стъпвам много предпазливо.