подмина̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време подмина̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време подмина̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време подмина̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време подмина̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време подмина̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време подмина̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време подмина̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време подмина̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време подмина̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време подмина̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време подмина̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение подмина̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение подмина̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подмина̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие подмина̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие подмина̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подмина̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие подмина̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подмина̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие подмина̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие подмина̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие подмина̀вайки - деепричастие подмина̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие подмина̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие подмина̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие подмина̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие подмина̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие подмина̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие подмина̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие подмина̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие подмина̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие подмина̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие подмина̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие подмина̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие подмина̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие подмина̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие подмина̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие подмина̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие подмина̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие подмина̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПОДМИНА̀ВАМ, -аш, несв.; подмѝна, -еш, мин. св. -ах,
прич. мин. страд. подмѝнат, св., прех. 1. Като се движа в някаква посока, стигам до някого или нещо, минавам покрай някого или нещо и отивам по-нататък, по-напред от него; отминавам, задминавам. Тъкмо спрях, една кола ме подмина и даде сигнал. Погледнах — дежурната кола на КАТ. И. Петров, ОЗ, 71. Погледнеш една скала, заприлича ти на змей, а когато я подминеш и се обърнеш да я видиш, превърнала се на овчарски ямурлук! Ст. Станчев, НР, 8. Петър изчака да подминат един шлеп, който лениво завиваше към пристанището, и спря лодката. В. Райков, ПВ, 64. Войниците почакаха доста, докато мостът поостане празен, защото все не им се щеше да застигат и подминават еничари. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 404-405. // Минавам покрай някого или нещо, което е цел на движението ми, без да го забележа; отминавам. — Бре, щях да подмина! — сепна се Илю, спря се и се разгледа. Ето я малката нива, ето фия. Г. Караславов, СИ, 237. В тъмнината за малко да подминем автобусната спирка.Виж повече2. Минавам покрай някого или нещо, без да спра или без да му обърна внимание. Беше [Криста] толкова нещастна, че всички, които влизаха вътре, подминаваха масата ѝ, макар че сладкарницата беше претъпкана. П. Вежинов, НБК, 291-292. На всяка витрина се поспря, само една книжарница подмина — книгите ѝ се видяха дебели и скъпи и я плашеха. Г. Мишев, ЕП, 267. Криво-ляво, посред нощ, надвесихме са над с. Елхово .. Щяхме да го подминем отстрана, но понеже другарят ни М. Жеков не можеше вече да се крепи и на коня, .., влязохме в селото, за да го оставим на някоя българска къща. З. Стоянов, ЗБВ I, 197.
3. Непрех. Разг. Минавам нататък, продължавам пътя си, отдалечавам се; отминавам. Повървяхме, повървяхме и аз почнах да си разпасвам пояса. — Карайте — викам — напред, пък я ще остана малко по себе си! Те подминаха, я останах. Н. Хайтов, ДР, 12-13. Щом [Божил] подмина, запяха [момите] песен, поспря — за него пеят. Д. Яръмов, БП, 111. Той сочеше заповедта за уволнението на всички, които срещаше по улиците, .. и чакаше протести и съчувствия. Но хората свиваха рамене и си подминаваха. Г. Караславов, Избр. съч. II, 216.
4. Прен. Пренебрегвам, не вземам предвид нещо, не проявявам внимание или интерес към нещо; отминавам. Когато тя [жената] пусна на грамофона някаква плоча, дето Дине е подминавал хиляди пъти, той усети, че няма как да не пропее и самият той. Д. Бегунов, ЧОД, 15-16. За да се получи някаква реакция, освен всичко друго трябва да се появи и дразнителят, чиито антитела са сходни на вируса .. Но неговите [на академика] колеги подминаваха като слепи тая възможност. П. Вежинов, НБК, 314. Тия неща [годините на човека] .. са много важни и една жена, която е свикнала да уважава цифрите, тоест да мисли делово и логично, не може да ги подмине току-тъй. А. Гуляшки, ДМС, 138. // Пренебрегвам, не зачитам някого или нещо, не се съобразя- вам с някого или нещо. Към която и партия да принадлежиш, подминаваш ли царя, май няма да се задържиш много време на власт. Кр. Григоров, Р, 114. Слезе в Одрин с игла, напръстник и голяма ножица, за да стане богат, но дребният му ръст доста му попречи. По-заможните одринчани смятаха, че педя човек работа не върши, и го подминаваха. К. Петканов, ЗлЗ, 29. „Право ли е това, вика, да ме подминава, да не ме кани, дето съм жадна за работа?“ Н. Нинов, ЕШО, 101. подминавам се, подмина се страд. от подминавам в 1, 2 и 4 знач. Захари Стоянов не споменава почти нищо за детските и юношеските години на Стефан Караджа. След него този период от живота на войводата се подминава изцяло и от другите му биографи. Н. Ферманджиев, РХ, 158.
◊ Подминавам / подмина си късмета. Разг. Казва се на някого, който се е забързал нанякъде или твърде бързо или прибързано върши нещо. — Ей, Казак, — подвикна Пеню, — по-полека бе, ще си подминеш късметя! — Моят късмет не е по пътищата, — отвърна Казакът и смуши воловете. Г. Караславов, СИ, 100.