Основна форма: подрѝтвам - Глагол личен, несвършен вид, преходен

Форми:

подрѝтвам - първо лице, единствено число, сегашно време
подрѝтваш - второ лице, единствено число, сегашно време
подрѝтва - трето лице, единствено число, минало свършено време
подрѝтваме - първо лице, множествено число, сегашно време
подрѝтвате - второ лице, множествено число, сегашно време
подрѝтват - трето лице, множествено число, сегашно време
подрѝтвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време
подрѝтвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време
подрѝтвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време
подрѝтваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време
подрѝтваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време
подрѝтвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение
подрѝтвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение
подрѝтващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
подрѝтващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие
подрѝтващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие
подрѝтваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
подрѝтващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие
подрѝтващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
подрѝтващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие
подрѝтващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие
подрѝтващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие
подрѝтвайки - деепричастие
подрѝтвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие
подрѝтвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие
подрѝтвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие
подрѝтвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие
подрѝтвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие
подрѝтвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие
подрѝтвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие
подрѝтвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
подрѝтвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
подрѝтван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие
подрѝтвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие
подрѝтваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие
подрѝтвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие
подрѝтваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие
подрѝтвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие
подрѝтваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие
подрѝтвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие
подрѝтваните - множествено число, членувано, страдателно причастие

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 пренебрегвам (някого) - игнорирам (книж.) - подритвам (разг.)
2 подритвам - сритвам

Резултати от: Речник на българския език

ПОДРЍТВАМ, -аш, несв.; подрѝтна, -еш,

мин. св. -ах, прич. мин. страд. подрѝтнат, св., прех. 1. Прех. Ритвам леко нещо или някого, обикн. отдолу, за да го отстраня, отместя. Жреци удряха кратунките си с мехлемите и питаха къде има ранени. Където намериха купчина с трупове, подритваха ги и питаха: „Има ли отдолу живи“? Й. Вълчев, СКН, 184. Погледът им падна върху квачката с пилетата, но никому не дойде на ум да вдигне разплетения кош, да подритне сламата и да открие капака. Ст. Даскалов, ЕС, 97. Връщал се дядо с пълна кола риба към село. По едно време гледа — на пътя лисица лежи. Скочил дядо от колата, разгледал лисицата, подритнал я — не мърда. Челкаш, СбСт, 72. А се Марко малко поразсръди, / та подритна Шарка добра коня, / та коня през порти префръли, / та си влезна у ладни меани. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 21.

2. Непрех. Ритам леко веднъж или изведнъж. Разбуден от сън, конят завъртя недоволно глава, подритна и отново потъна в дрямката си. Ст. Макров, ДБ, 497. Кобилата подритна, започна нещо недоволна да хапе и се дърпа настрани, от което каручката заподскача игриво насам-натам. П. Михайлов, ПЗ, 126. — Тюх да му се не види! Нали в тъмното доих кравата, пък има обичай да подритва, та ме е изцапала. Кр. Григоров, Р, 18.

3. Непрех. Само несв. Ритам леко от време на време. Майката подтичваше, прескачаше блесналия поток и сърнето се хвърляше след нея, като смешно подритваше със задните си крачета. В. Андреев, ПР, 148. Клавдия хвана мокрите краища на роклята и се залови да я изцежда. Спас подритваше ту с единия, ту с другия крак и виновно я поглеждаше. Д. Добревски, БКН, 93. Край нея [кравата] подтичваше телето ѝ. То виреше опашчица, подритваше със задните си крака нагоре. Д. Ангелов, ЖС, 131.

4. Прен. Прех. Само несв. Отнасям се пренебрежително към някого или нещо, проявявам неуважение към него, не го зачитам2; пренебрегвам. Най-сетне щеше да стане султанов еничар, да остави зад гърба си .. Брезник, където всеки го подритваше и обиждаше. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 91. — Ех, хаджи .. Докога ще ни подритвате като роби? Ние сме свободни хора. П. Здравков, НД, 47. — Ама аз на теб ти се чудя как можеш да се оставиш да те подритват и вчерашните хлапетии! Ти, дето те знаят из цялата околия и те почитат, да се оставиш на едни момчетии да те дамгосват като такъв и онакъв. Ст. Даскалов, СЛ, 132. подритвам се, подритна се страд. и взаим. от подритвам в 1 и 4 знач. Често се подритвахме, посбутвахме се в ребрата и се шегувахме. П. Михайлов, МП, 22.

Виж повече