поѐмане - единствено число, нечленувано поѐмането - единствено число, членувано поѐмания - множествено число, нечленувано поѐманията - множествено число, членувано
ПОЀМАНЕ,
мн. -ия, ср. Отгл. същ. от поемам и от поемам се. С дишането тя съобщаваше как е,.. Той се вслушваше в това мъчително поемане на въздух, долавяше и най-незабележимите промени в него. Л. Станев, ПХ, 69. От нас хората.., очакват творческа фантазия.. За това е нужна смелост и поемане на отговорност. Д. Кисьов, Щ, 361. С поемането на длъжността си залепи [Иванов] по улиците едно обявление. С. Радев, ССБ I, 458. Към поемането на топката се отнасят онези случаи, когато търкалящата се или летящата топка става притежание на играча, без да спира своето движение. В. Ангелов и др., Ф, 29. Батенберг.. още с поемането на управлението заработил за.. привързването ѝ [на България] към Австро-Унгария и Германия. Ист. VIII кл, 91.Виж повече— Друга (остар. и диал.) форма: п о ѝ м а н е.