позвъня̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време позвъня̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време позвъня̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време позвъня̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време позвъня̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време позвъня̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време позвъня̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време позвъня̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време позвъня̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време позвъня̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време позвъня̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време позвъня̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение позвъня̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение позвъня̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие позвъня̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие позвъня̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие позвъня̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие позвъня̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие позвъня̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие позвъня̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие позвъня̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие позвъня̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие позвъня̀вайки - деепричастие позвъня̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие позвъня̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие позвъня̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие позвъня̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие позвъня̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие позвъня̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие позвъня̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие позвъня̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие позвъня̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 обаждам се - набирам - въртя (разг.) - телефонирам - звъня - звънвам - позвънявам - избирам 2 звъня - звънвам - позвънявам
ПОЗВЪНЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; позвъня̀, -ѝш,
мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. позвъня̀л, -а, -о, мн. позвънèли, св., непрех. 1. Само несв. Издавам звън, звъня, звънвам малко, кратко време, от време на време; позвънвам1. Леко позвъняваха хлопатарите на стадо. Ст. Станчев, ПЯС, 33. Хубава бе, когато отиваше на вода и белите бакъри .. се олюляваха на рамото, позвъняваха и блестяха на слънцето. БР, 1931, кн. 4-5, 125.Виж повече2. Звъня, звънвам неочаквано, изведнъж; прозвънявам, иззвънявам. Вратата се хлопна и звънчето неспокойно, тревожно позвъня. Д. Спространов, С, 120. Тъкмо влизам в стаята и телефонът позвънява.
ПОЗВЪНЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; позвъня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх и -я̀х, прич. мин. св. деят. позвънѝл и позвъня̀л, -а, -о, мн. позвънèли, св., непрех. 1. Звъня, звънвам на звънец или по телефона веднъж. Тя слиза от файтона, изтичва към входа и позвънява. М. Кремен, РЯ, 610. Лина се спря пред вратата на високото пряснобоядисано здание и позвъни нервно три пъти. М. Грубешлиева, ПП, 234. Методи влезе в стаята си .. Запали цигара и без да се обади никому, без да позвъни за кафе, излезе. М. Грубешлиева, ПП, 234. Заслужаваше ли да влезе само за да ѝ напомни, че тази вечер министър-председателят ще говори по телевизията? Наверно ще е по-тактично да ѝ позвъни по телефона или да прати бележка по лакея. Б. Йосифов, БЧМ, 13. Когато наставницата зема звънчето и позвъни веднаж, то сичките ученички станаха от своите места. Знан., 1875, бр. 19, 299.
2. Звъня на звънец или по телефона известно време или малко по-продължително. Не му отваряй, нека позвъни още малко. Δ Ще позвъни, пък ще си отиде, няма да чака цял ден на звънеца.
3. Обаждам се по телефона; телефонирам, звънвам2. Явило се синчето на конкурсен изпит.. „Позвъни на този и този, поразтичай се малко, егоист такъв, съдбата на родното ти дете се решава...“ П. Незнакомов, СМ, 43. Нищо чудно Надя да ми позвъни утре, за да ми се извинява или да ме пита защо съм се разсърдил! Пък може и да е звъняла следобед в редакцията. Л. Дилов, Т, 124. Дотичаха хора. Вдигнаха ранения; изнесоха го навън. Някой беше позвънил и в участъка. Приставът и неколцина полицаи пресрещнаха убиеца още на вратата. Г. Райчев, ЗК, 202. // Набирам, избирам номер по телефона, за да разговарям с някого; звъня2, звънвам2. Позвъних в министерството. Телефонът се оказа зает. СбСт, 351. позвънява се, позвъни се безл. Позвъня се. Не точно така, както Домна и Христофор се бяха уговорили — късо, отсечено, — а малко по-настойчиво. Б. Болгар, Б, 51. Позвъни се три пъти едно след друго. Л. Михайлова, Ж, 124. По телефона се позвъни отново.