позо̀рно -
ПОЗО̀РНО нареч. По позорен начин. —
Съветвате ме да напусна Търново и България. Защо?... Да лиша позорно това нещастно дете от престола, на който е законен наследник? Ив. Вазов, Съч. ХХI, 60. Щеше ли да се отзове на поканата ми, .. или и мене ще наругае и изпъди най-позорно. Др. Асенов, СВ, 128. Децата ни мрат / в задушната смрад / със жадни за слънце очи, / а ние бездушно превиваме врат / и мълчим, позорно мълчим! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 47. Избяга / позорно подъл враг, но пушка пак не слага, / а се събира той на Косово поле. К. Христов, ПП I, 94.Виж повече