поизлъ̀гвам - първо лице, единствено число, сегашно време поизлъ̀гваш - второ лице, единствено число, сегашно време поизлъ̀гва - трето лице, единствено число, минало свършено време поизлъ̀гваме - първо лице, множествено число, сегашно време поизлъ̀гвате - второ лице, множествено число, сегашно време поизлъ̀гват - трето лице, множествено число, сегашно време поизлъ̀гвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време поизлъ̀гвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време поизлъ̀гвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време поизлъ̀гваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време поизлъ̀гваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време поизлъ̀гвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение поизлъ̀гвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение поизлъ̀гващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие поизлъ̀гващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие поизлъ̀гващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие поизлъ̀гваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие поизлъ̀гващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие поизлъ̀гващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие поизлъ̀гващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие поизлъ̀гващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие поизлъ̀гващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие поизлъ̀гвайки - деепричастие поизлъ̀гвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие поизлъ̀гвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие поизлъ̀гвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие поизлъ̀гвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие поизлъ̀гвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие поизлъ̀гвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие поизлъ̀гвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие поизлъ̀гвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие поизлъ̀гвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие поизлъ̀гван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие поизлъ̀гвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие поизлъ̀гваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие поизлъ̀гвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие поизлъ̀гваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие поизлъ̀гвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие поизлъ̀гваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие поизлъ̀гвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие поизлъ̀гваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПОИЗЛЪ̀ГВАМ, -аш, несв.; поизлъ̀жа, -еш,
мин. св. поизлъ̀гах, прич. мин. св. деят. поизлъ̀гал, прич. мин. страд. поизлъ̀ган, св., прех. Излъгвам (в 1 и 2 знач.) малко. Макар че от умъдряване окото ми не трепва от най-откровени признания, пак ще поизлъжа, ако не за друго, поне да го [житието] украся тук-там. Ем. Станев, А, 8. — След това изтичах у дома, но мама беше си легнала — поизлъга Бодко. — Достраша ме да я повикам, за да не се изплаши. В. Ченков, СНД, 102. Човек трябва да поизлъже, ако иска да си спаси душата. Б. Шивачев, ПЮА, 147. — Аз мисля, бай Ванков, че нашето свято дело оправдава средствата, позволено е и да поизлъгваме на места. З. Стоянов, ЗБВ I, 288. поизлъгвам се, поизлъжа се страд. и взаим. Още малко и [борсовите магнати] щяха да почнат да се обвиняват един друг, че искали да се изиграят взаимно. Но и тук перспективите за огромните бъдещи печалби надвиха над нескритите желания да се поизлъжат помежду си. П. Спасов, ХлХ, 30. поизлъгва се, поизлъже се безл. Смяташе, че може и да се поизлъже, за да се постигне целта.Виж повечеПОИЗЛЪ̀ГВАМ СЕ несв.; поизлъ̀жа се св., непрех. Излъгвам се (в 1 знач.) малко. Поизлъгал съм се в очакванията си спрямо този човек.