поква̀ра - единствено число, нечленувано поква̀рата - единствено число, членувано
1 поквара - деморализирация (книж.) - разврат (прен.)2 безнравственост - поквара - деморализация (книж.) - деморализиране (книж.)
ПОКВА̀РА ж. 1. Само ед. Нравствено падение, нравствена разруха, упадък на нравите и морала; деморализация. Свободните институции са станали плячка на политическа некадърност, демагогия и поквара всред управниците. М. Арнаудов, БКД, 49. На всяка крачка .. се чувствува ужасът на покварата, .., липсата на каквито и да било добродетели или престорено благоприличие. Св. Минков, ДА, 73. Покварата в града, развратът на ромеите, .. усилваха смущението в душата му. П. Константинов, ПИГ, 25.