поква̀реност - единствено число, нечленувано поквареността̀ - единствено число, членувано
ПОКВА̀РЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на покварен. Но Кириак, при всичката поквареност на душата си, чувствуваше още гнусотата на това дело. Ив. Вазов, Съч. XXII, 127. Все пак трябваше да я целуна — казвам си, .. У нея, изглежда, поквареността е повече поза, отколкото същност. Б. Райнов, ГН, 74.