Основна форма: покло̀нник - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

покло̀нник - единствено число, нечленувано
покло̀нника - единствено число, членувано - непълен член
покло̀нникът - единствено число, членувано - пълен член
покло̀нници - множествено число, нечленувано
покло̀нниците - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 любител - поклонник - почитател - ценител - фен (разг.)

Резултати от: Речник на българския език

ПОКЛО̀ННИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който е ходил на поклонение на светите места — на Божигроб в Йерусалим (за християните) или в Мека (за мохамеданите); хаджия. Пристигнахме в нашето село Арабаджиево .. Тука посрещането ни беше така: не като светогорци или ерусалимски поклонници хаджии, но като светии. М. Кънчев, В, 342. —

Виж повече