покъ̀ртвам - първо лице, единствено число, сегашно време покъ̀ртваш - второ лице, единствено число, сегашно време покъ̀ртва - трето лице, единствено число, минало свършено време покъ̀ртваме - първо лице, множествено число, сегашно време покъ̀ртвате - второ лице, множествено число, сегашно време покъ̀ртват - трето лице, множествено число, сегашно време покъ̀ртвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време покъ̀ртвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време покъ̀ртвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време покъ̀ртваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време покъ̀ртваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време покъ̀ртвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение покъ̀ртвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение покъ̀ртващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие покъ̀ртващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие покъ̀ртващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие покъ̀ртваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие покъ̀ртващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие покъ̀ртващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие покъ̀ртващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие покъ̀ртващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие покъ̀ртващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие покъ̀ртвайки - деепричастие покъ̀ртвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие покъ̀ртвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие покъ̀ртвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие покъ̀ртвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие покъ̀ртвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие покъ̀ртвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие покъ̀ртвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие покъ̀ртвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие покъ̀ртвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие покъ̀ртван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие покъ̀ртвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие покъ̀ртваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие покъ̀ртвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие покъ̀ртваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие покъ̀ртвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие покъ̀ртваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие покъ̀ртвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие покъ̀ртваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПОКЪ̀РТВАМ1, -аш, несв.; покъ̀ртя1, -иш, мин. св. -их, св., прех. Развълнувам, трогвам силно някого, като предизвиквам у него дълбоко съжаление, съчувствие, съпричастие или болка; разтърсвам, потърсвамsup>2. Ирена ме покърти с плача си и аз гледах със състрадание как я отведоха. П. Славински, ПЩ, 334. Печалната вест за варварското убийство, извършено над Ваши любим баща и зет,.., моят любим и незабравим другар Васил, ме покърти и порази. Бълг., 1902, бр. 455, 4. Той [Бенковски] се обърна към множеството с една от своите речи, които покъртваха простите и мирни селяни и ги превръщаха в бунтовници и герои. Л. Стоянов, Б, 94. — Че и Величко с надгробното си слово,.., доде да ни покърти и развреди още повече сърцата. Ил. Блъсков, ДБ, 30.
ПОКЪ̀РТВАМ СЕ несв.; покъ̀ртя се св., непрех. Обхваща ме силно вълнение, силно се трогвам, развълнувам. В един гроб заровиха Магда и Ягодин.. Дори каменни сърца се покъртиха от жалост. Елин Пелин, Съч. I, 72. Аз чета вашите статии и неведнъж до сълзи съм се покъртвал от вашето участие към съдбата на българите. Д. Габе, МГ, 119. Един човек, който не е способен да се покърти, не е добър за нищо. Ив. Вазов, Съч. XIX, 90.
ПОКЪ̀РТВАМ2, -аш, несв.; покъ̀ртя2, -иш, мин. св., -их, св., прех. 1. Диал. Изкъртвам, разкъртвам. Кога ойде Качански планини, / та си найде той нива голема, / та разбута скали и камене / и покърти букови пенюги, / .. тамо да си оре. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 8.
2. Остар. Разтърсвам нещо силно, правя нещо да потрепери, да се разтресе. На всяка минута нови избухи на разярената стихия покъртваха из основа къщата. Ив. Вазов, Съч. IХ, 65. Едно трио от непрекъснат женски смях покърти стените. Ал. Константинов, БГ, 56. Снощи, около шест часа вечерта, на двадесет крачки от Двореца, срещу Военното Министерство, един отчаян рев покърти нощната тъмнина. Ал. Константинов, Съч., 194.
3. Прен. Остар. Правя нещо да бъде неустойчиво, нестабилно, намалявам силата и значението на нещо; разклащам. Богдан Хмелницки, див юнак на степите, сломи ярема на Украйна и покърти завсегда полското могъщество. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 126. Държавата българска не е имала строго и еднообразно правление, зависяще от закони и правила .. Започенатото от по-напред допълневане на примитивното управление с нови служби и чиновници, според византийски шаблон трябва да се е последвало и по-нататък. Но то малко е покъртило старата власт на полунезависимите предели и области и на техните князе и воеводи. Св. Миларов, Н, 1882, 234. покъртвам се, покъртя се страд.
ПОКЪ̀РТВАМ СЕ несв.; покъ̀ртя се св., непрех. 1. Диал. Изкъртвам се, разкъртвам се. Без никаква човешка помощ прохълми са долницата на дюгеня, под когото имаше дълбока изба, изтрещя и са покърти от страните цялото пламнало здание, кое наведнъжд са струпа и затисна под тежкия керемиден покрив. Ил. Блъсков, ПБ I, 125. Но и къщите вече се вгърбиха, / а подновата иска пари, / вред мазилките им се покъртиха, / то добре, че бръшляна ги крий. Н. Марангозов, НПС, 64.
2. Остар. Загубвам устойчивост; разклащам се. Да са били Гърците на наше място, туй владици ли го казват, патрици ли го казват,.., светци да са, пречат ли им на работата, земята ще ся покърти ли, небето ще са поклати ли да го отстранят от пътя си ..; за да сполучат туй, което желаят. Г, 1863, бр. 7, 49.
3.