полѐка -
- 1. полека
- - Полека да се не препънеш
Виж повече- - Полека – ламбата
- - Полека ти да не му капне опашката в герана
ПОЛЀКА нареч. 1. Бавно, спокойно, без бързане и напрежение.
Матрапанчев си изпи полека чашата и не отговори. Ив. Вазов, Съч. Х, 88. Овчарът, който остана, вдигна се полека и с тихи стъпки отиде пред яслите, гдето лежеше младенецът, за да му се поклони. Елин Пелин, Съч. IV, 250. Войниците се натрупаха около другия бакър,.., гребяха и жадно пиеха.. — Полека, момчета, полека! — викаше тя. — Аз още ще ви донеса. Й. Йовков, Разк. V, 140. Като слага ръцете си,.., върху коленете, той почва да разказва полека с равен глас. Всяка дума наместя, дето трябва. А. Каралийчев, С, 95. Детето малко по малко да ся приучи на корави ястия. Всякий бръз преход,.., противи ся на естеството; затова требува да ся престъпя само полека, стъпка по стъпка. Й. Груев, КН 7 (превод), 112. ● П о л е к а, п о л е к а. Удвоено. За усилване. Поведе кобилката за юляра и полека, полека излезе из хана. Й. Йовков, ВАХ, 192. // Постепенно. Владиката се извръщаше така, та гостът да остане с лице към светлината. Полека, из мрака изплува срещу му хубаво изрязано, смугло лице, после и целият непознат. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 328. Групата ни се увеличи. Стана дружина. Най-напред вървеше чичото,.., след него племенницата с букета,.. и последен аз с двете дамаджани. Настроението полека порасна. Появиха се закачки, па дори и песни. Д. Дублев, ПП, 46. Но подир три години, като намери по-добре сметката на своите интереси, чувствувайки, че турчинът ще загуби и че гъркът има надежди за сполука,.., Англия полека стана по-малко враждебна, сетне благосклонна, после съвсем предадена на гръцките искания. Пряп., 1903, бр. 18, 2. ● П о л е к а, п о л е к а. Удвоено. За усилване. Полека, полека страстите поутихнаха и гювечът се попривърши. Елин Пелин, Съч. IV, 127.Виж повече2. Внимателно, предпазливо. Разлепям полека червения восък на плика и турям вътре други вестници. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 59. Майката буташе полека детето си да го разбуди. Елин Пелин, Съч. III, 127. — Къде сте ранен? -.. — Не зная, докторе. Струва ми се, много кръв изгубих.. — Снемете го полека, — обърна се той [докторът] към санитарите. Й. Йовков, Разк. III, 28. Но стражарът вече бе успял да се настани в каруцата и громко заповяда: — Ди! .. Карай полека за да не паднем. Хр. Смирненски, Съч. III, 208. Насекомото разтвори полека крилцата си. Елин Пелин, Съч. II, 48. — Тя, питката .. като излязла от огъня, озърнала се, смъкнала от гърба си въглените и полека се промъкнала през открехнатата врата. А. Каралийчев, ПС I, 7. И в няколко деня, тайно и полека, / народът порасте на няколко века. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 87.
3. Тихо, със слаб глас, звук; не така шумно, високо. — Странджата спи. — Да приказваме полека. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 68. По едно време токо се бутнаха полека къщните врата и влезе кака Стана бабина Ниновичина. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 236. — По-полека, по-полека, тихо — забележи изповедникът. — Защо? Няма що да крия. Елин Пелин, Съч. IV, 39. — Полека, старче! — млъкни! В. Друмев, И, 21. — Енке ле, либе, Енке ле! .. / Полека думай добро утро, / добро утро и добър вечер, / дано та мама ареса. Нар. пес., СбГЯ, 95. Илийко се изсмя.. — Полека, Илийко! — сгълча го жена му. — Среднощ е, ще чуят съседите! Г. Караславов, Избр. съч. I, 338.
4. В слаба степен; леко, плавно. После тури птицата на левия си лакът и бутна коня си полека напред. Й. Йовков, СЛ, 35. Лека дремка склопи очите ѝ. Тя падна полека на леглото и заспа. Елин Пелин, Съч. III, 106. Йовка седеше на судурмата с глава подпряна на преградката, гледаше как ситно и полека вали. Елин Пелин, Съч. III, 56-57. Друмът извиваше край речката и полека се катереше нагоре. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 134. То чуваше как бие тъй полека, / съвсем полека твоето сърце / и ти говореше, угрижено снишило глас. Ив. Пейчев, Избр. ст, 75.
5. Разг. В реплика — за изразяване на предупреждение, молба или заповед — внимателно. — Ей, ей, полека, бе! Полека, смачкахме лехата, бе! Тези цветя затова ли съм ги садил тука, да ги тъпчете? Ем. Робов, Ст, 1966, бр. 1039, 1. Решително, рязко, както не бе постъпвала навярно от седма- та година на сина си, Фатма издърпа чибука из ръката му и дори замахна смешно с него, сякаш се канеше да удари своето непослушно дете. — Полека. Ще изтърсиш жар отгоре ми! В. Мутафчиева, ЛСВ II, 439.
◊ Лека-полека; полека-лека. Разг. Постепенно, бавно и продължително; малко по малко. Върнахме се на кея и започнахме да хвърляме по кутията, като се стараехме да не я улучим, а да попадаме зад нея. От образувалите се малки вълнички кутията лека-полека започна да се приближава към нас. П. Незнакомов, МА, 100. Тя [княгинята] остана тъй, загледана в нощта и заслушана в дъжда, .. Лека-полека облада я тихо успокоение. Ст. Загорчинов, ЛСС, 162. Полека-лека захванаха да идват учениците и се напълниха и двете малки училищни стаи. Ал. Спасов, С, 8. Портата се разтресе, затропаха някакви железа и двете двери полека-лека се отделиха и хлътнаха назад. Ст. Загорчинов, ДП, 244. Ти помниш ли, как в нас полека-лека / изстиваха последните надежди / и вярата / в доброто / и в човека. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 32.