помрача̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време помрача̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време помрача̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време помрача̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време помрача̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време помрача̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време помрача̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време помрача̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време помрача̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време помрача̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време помрача̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време помрача̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение помрача̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение помрача̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие помрача̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие помрача̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие помрача̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие помрача̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие помрача̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие помрача̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие помрача̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие помрача̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие помрача̀вайки - деепричастие помрача̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие помрача̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие помрача̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие помрача̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие помрача̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие помрача̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие помрача̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие помрача̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие помрача̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие помрача̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие помрача̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие помрача̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие помрача̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие помрача̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие помрача̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие помрача̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие помрача̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие помрача̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПОМРАЧА̀ВАМ1, -аш, несв.; помрача̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо (обикн. слънце, небе), което е светло, ясно или блести, да стане мрачно, тъмно; потъмнявам2, замрачавам, затъмнявам1.
Чер облак помрачи ясното небе. Т. Влайков, Съч. III, 147. Вечери с гъста, .. мъгла, която, .., помрачава блясъка на лампите, потапя целия град в мрака на .. мистичен хаос. Й. Йовков, Разк. III, 93. Огнено едно кълбо, .. някой път пада от небото, та със своя блясък помрачава звездите. Т. Шишков, ИБН, 58. Скакалци като облаци, .., помрачаваха слънцето и покосяваха нивите. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 7.Виж повече2. Прен. Нарушавам, намалявам силата, степента, стойността на празник, събитие, положително чувство, преживяване и под.; затъмнявам1, засенчвам. Роди ми се син. Бяхме щастливи. И нищо нито за миг не помрачи нашето семейно щастие. И. Петров, ЛСГ, 71. Драго ѝ [на кака Дина] е и ней, като се заговори за .. млада невяста. Ала в същото време и една тъга пребулва ясния поглед на нейните сини очи. .. Ѐ, че е рядко снаха и зълва да живуват добре. .. И тая ѝ мисъл помрачаваше приятното очакване за скорошна радост. Т. Влайков, Съч. II, 256. — Тома, .., не помрачавай празника на момчето. А. Гуляшки, ЗР, 153. Един трагичен инцидент дойде още от началото на празниците да помрачи радостта на царското семейство. В столовата на Зимния дворец стана един ужасен взрив. С. Радев, ССБ I, 188. // Нарушавам, отнемам радостта, радостното или спокойното настроение или изражение, вид, състояние на някого, нещо, правя някого мрачен, недоволен или тъжен; замрачавам. Скръбта на тоя човек [цигуларя] ме толкова помрачи, та ми се стори, че за пръв път виждах колко светъл, хубав и радостен е животът. Д. Немиров, КБМ, 103. Черна мисъл, .., неволно помрачава душата ѝ. Т. Влайков, Съч. I 1941, 37. Колкото повече мислеше за имота и за делбата, толкова .. тези мисли налитаха върху него, .., помрачаваха му погледа. Г. Караславов, Тат., 135. Друга мисъл помрачи Найдиното лице. А. Каменова, ХГ, 150.
3. Прен. Намалявам значението, високата стойност, положителните качества на някого или степен на нещо; затъмнявам1, засенчвам, засланям. Човечен и безукорно честен .., проф. Дончо Костов се отдели от живота без никакво петно, което би могло да помрачи забележителната му личност и светлия спомен за него. Пр, 1952, кн. 5, 92. Николай не виждаше никаква причина, която би могла да помрачи успеха му. Парната машина бе почти готова. П. Проданов, С, 78. Навлизаме в красивата долина на р. Прахова. Помрачава я само виждащият се по пътя, .., известен затвор Дофтана, .. — мъчилище за политическите затворници. Г. Белев, КР, 96-97. Когото Бог прославлява, не може никой да му отме, нито да му помрачи славата. Н. Рилски, ОМР, 17.
4. Прен. В съчет. със същ. с ъ з н а н и е, у м, р а з с ъ д ъ к, м о з ъ к. За силно чувство, напрежение, събитие и под. — попречвам на нормалната, реална преценка на нещата от ума, разсъдъка; замрачавам, затъмнявам1, замътвам1, замъглявам, потъмнявам2, помътнявам2. Противоп. избистрям, прояснявам. — Като безумна говориш! Мъст е помрачила твоя ум! Н. Райнов, ВДБ, 166. Пред очите му [на Филчо] притъмня, страшна мъка разкъса гърдите му, помрачи разсъдъка му. Дигна пушка, прицели се в гърба на първия турчин и гръмна, събори го от коня. К. Петканов, Х, 73. Той не може да не знае, че една хапка само .. ще разкъса изсъхналите му черва .. — но кошмарът на глада помрачава съзнанието му и той не знае какво иска. Л. Стоянов, Х, 66. Той прочете съчиненията на Бакунина, .. Те произведоха един трус в болезнения му мозък и го помрачиха. Ив. Вазов, Съч. XI, 150. Тревожна мисъл опари мозъка му .. Вълнението помрачи отново съзнанието му. Ив. Планински, БС, 16. помрачавам се, помрача се страд. Никой не трябва да знае кога и как съм пострадал. Тая работа с щитовете не бива да се помрачава. А. Гуляшки, СВ, 334. В оние минути, в които у човека са появлява състрадание към ближния му, са най-нежни .. Тие минути не треба да са помрачават нито с лични съображения, нито с отвлечени понятия. Знан., 1875, бр. 10, 154.
ПОМРАЧА̀ВАМ СЕ несв.; помрача̀ се св., непрех. 1. Обикн. за слънце, небе и под. — ставам мрачен, тъмен; замрачавам се, смрачавам се, притъмнявам, потъмнявам1, помръквам, помрачнявам. Небето е ясно .. Само сутрин, към 10 часа, то се помрачава. Б. Шивачев, ПЮА, 34. Пътник преминуваше една планина; времето ся помрачи и той изгуби пътят. ИЗ 1874-1881, 1882, 103. В лято же господне 1423 .. последова и знамение големо и ужасно, сиреч помрачи се солнцето. Царственик, 1844, 64. Небето се помрачава и гъсти облачки покриват зеленото поле. Ч, 1875, кн. 12, 572.
2. Прен. Обикн. за човек или негово изражение, вид — ставам мрачен, тъжен, скръбен; помръквам, помрачнявам. — Ало, кой е? Тук е домашната помощница. Ванко се помрачи: — Не е ли там годеницата или... годеникът? М. Грубешлиева, ПИУ, 249. Спокойното му изпърво лице взе да се въси и да се помрачава от недоволство. Т. Влайков, Съч. III, 250. Въстанието беше решено, .., но той виждаше може би и поражението. Не се помрачи и сега неговият поглед. Д. Талев, И, 483. // За радост, добро настроение — изчезвам, отстъпвам на неприятно чувство. Радваше се и Ана, но радостта ѝ се помрачаваше от някакъв неясен страх, от несъзнато предчувствие за надвиснала над сина ѝ беда. А. Гуляшки, Л, 22. Атмосферата в каюткомпанията се помрачи. На всички им се стори, че корабът се люлее некоординирано. Е. Кузманов, ЧДБ, 5. Вие можете да го срещнете .. на някой футболен мач .., когато настроението му се помрачава за няколко минути. Св. Минков, ДА, 93.
3. Прен. Рядко. Губя от значението, въздействието или силата, степента си, проявявам се по-слабо, отколкото преди. В 1927 г. излиза „Книга на песните“ .., преиздавана няколко пъти. Ала славата на поета се помрачава. В „Пътни картини“ той снема маската на угнетителите. БР, 1931, кн. 7, 220. Бойното поле .. видя друга и по-страшна битка, старите легенди се помрачиха от нова и по-велика. Й. Йовков, Разк. III, 163. Помрачи ми се апетитът от станалите усложнения. Тарас, СГ, 88.
4. Прен. За съзнание, ум, разсъдък, мозък — губя способност реално да преценявам нещата, действителността поради силни чув- ства, напрежение, болест, някакво събитие и под.; замътвам се, потъмнявам1, помътнявам1, помътнявам се. Противоп. избистрям се, прояснявам се. От тия шеги, а може би и по друга някоя причина, у Аго, .., още повече се помрачаваше разсъдъкът му и той захващаше да върши какви не глупости. Й. Йовков, АМГ, 16-17. Остана да блещука една мисъл, ..: да не издаде нищо, да изтрае докрай. Още малко и животът щеше да се прекрати .. Само съзнанието му да не се помрачи. Д. Димов, Т, 270-271. Изумен от думите на гърбавия, везирът казал: — Аз не съм никакъв зъл дух, а бащата на невестата! .. Везирът още повече се озадачил .. и попитал: — За какъв дух ми говориш? .. везирът се върнал при дъщеря си и рекъл: — Обясни ми, дъще, какво се е случило с теб, защото чувствам, че разумът ми се помрачава! Св. Минков, ПШ, 99.
ПОМРАЧА̀ВАМ2, -аш, несв.; помрачèя, -èеш, мин. св. помрача̀х, св., непрех. Диал. Помрачнявам, помрачавам се, потъмнявам1, помръквам. Хубавото му, широко лице .., със заоблено голямо чело, започна да помрачава като от идиотизъм. П. Славински, ПЗ, 47.